Български  |  English

Отваряне на старите рани

Гледах изнасянето на изборните резултати на улица "Паради" (през няколко пресечки от щаб-квартирата на Никола Саркози) в парижкия Десети район. Нямаше наздравици, когато допитванията показаха, че Сарко е грабнал 30% от вота, изпреварвайки Сеголен Роаял, която има 25,7%, и Байру - 18,6%. Десети район в Париж, сгушен между Гар дьо Л’Ест и Големите Булеварди, е работлив квартал, населен от обикновени труженици (и нощни труженички) с най-разнообразно минало и произход. И така, никакви наздравици за Саркози, кандидатът, който в последните месеци направи толкова противоречиви изявления, че – освен че е егоцентрик – стана невъзможно да се твърди кой е той всъщност. Вместо ликуване имаше оглушително безмълвие и полицейски части за борба с уличните безредици, екипирани с каски и щитове. Зловещата тишина, която посрещаше минувачите по парижките улици след цяла вечер на реакции и телевизионни речи, напомняше на атмосферата в града след финала на последното Световно по футбол.

Впрочем, какви бяха реакциите на процеса Сарко срещу Сего? На първо място, страхопочитание. В историческия по мащаба си вот, 86% от електората отиде до урните. Приятели и колеги от цялата страна, че и в Лондон, разказваха за опашки, на които са висели по повече от час, за да дадат гласа си. Последва изненада: французите все пак се чувстват по-комфортно, когато проблемите им са спретнато идеологизирани: или да са леви, или да са десни. Забравете за трети вариант, те още не са готови за него – това, което искат, е ясна алтернатива. Сетне дойде страховитото осъзнаване, че 6 май ще отвори стари френски рани и какъвто и да е резултатът, едната половина на Франция ще настръхне срещу другата. Ако Саркози бъде избран, очаквайте месеци на протести, полицейски репресии и бунтове.

Интересен момент настъпи, когато Арлет Лагийе, любимата троцкистка на французите, призова поддръжниците си да подкрепят Роаял срещу Саркози на втория тур на изборите. През 2002 г. тя не пожела да избере между Ширак и Льо Пен. Но – знаменателно – за нея Саркози е по-опасен за страната и от Льо Пен.

Всичко завърши с образи, умело режисирани от екипа на Саркози в тайно споразумение с обществената телевизия. Видяхме героичната му обиколка в черен автомобил из Париж, в това число, разбира се, и по "Шан-з-Елизе" до Триумфалната арка. Но, задръж, Саркози, още не си президент.

Гардиън, 23 април 2007 г.

Превод от английски Вася Атанасова
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”