Честито! , брой 17 (2456), 04 май 2007" /> Култура :: Юбилеи :: Добчев на 60!
Български  |  English

Добчев на 60!

Поколението режисьори, чиито спектакли в най-голяма степен определиха представите ми за добър театър, вече празнува кръгли годишнини. Как да не започнат да ме спохождат по-скоро отрезвяващи, отколкото горчиви мисли…

Иван Добчев е един от тях, един от само неколцината, а 60-годишнината му е поводът за тези редове на признателност и искрено възхищение. Той е режисьор от Бога, строител на светове и разрушител на удобно обживeни колиби, невероятно силен в бляскавите си успехи, силен дори в провалите си, художник, който не познава средното, милото и просто талантливото (естествено, скрит цитат), който носи бунта в себе си и който не съумява да го прикрие под власеницата, която понякога напоследък се опитва да надене. Не е смирен. Може би би искал да бъде. Носи силни гени в буйната си кръв. Обладан е от истински спомени за предмети, думи, човеци, за живота. Но е изпълнен и с прозрения за онова, което не ни се е случило, а би могло, би трябвало… Интересува се от феномените на духа, от едрото, голямото, дълбинното и съкровеното, от истината – онази с голямата буква. Непочтителността му е всеизвестна, но в нея има нещо от размаха на ранния Маяковски. Той трябва да бъде съден с някакви други аршини, инак рискуваме за пореден път да се разминем с шанса, който съдбата ни е предоставила да живеем в едно време с него.

Когато преди почти 20 години основа с Маргарита Младенова Театралната работилница ‛Сфумато“, това си беше потегляне по неизвестен път. Заряза сигурни успехи, защото вече не му бяха толкова интересни. В собствения си театрален свят виждаше и бацилите на трафарета, на познатото, на безсмислието. Вече постигнал почти всичко, изпълнен с любопитство, реши да започне отново. Който го познава, знае, че не се е колебал да тръгне. Прохождането в мрака има своите възбуждащи очарования. Вече толкова години предпочита риска пред сигурността, изпробването пред изпробваното…

Ако Иван прочете тези думи, сигурно ще промърмори: Лиготня! И толкова ще си вярва, че няма как дълго да му се сърдиш на реакцията. Но във време на свенлива при успехите театрална критика, във време, когато думите на възторга са употребявани само за идоли от други (преходни) сфери, какъв по-добър повод да признаем очевидното…

Честито, Иване, бъди вдъхновен още много години!
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”