Косъмче от четка (изкуство), брой 17 (2721), 04 май 2007" /> Култура :: Наблюдатели :: Произведено във Франция
Български  |  English

Произведено във Франция

В НХГ от 20 април до 14 май гостува изложбата ‛Произведено във Франция – 15 години съвременно френско изкуство“. Тя се яви тук като продължение на една изложба, показана в НГЧИ през 1993 година, която представяше френското изкуство от 80-те. В текста си към каталога на ‛Произведено във Франция“ Борис Данаилов – комисар на изложбите тогава и сега, съвсем основателно прави сравнение на реакциите към тези прояви тук. Сега, след 15 години, съвременните френски художници не могат да ни изненадат. След като разгледах тази изложба, си дадох сметка, че вече сме натрупали достатъчно аналози и в нашето изкуство. Проблемът ни е, че все още не сме натрупали самочувствие, за да го осъзнаем.

Френската изложба се организира в София във връзка и с още едно събитие – първото триенале на съвременното изкуство в Париж, наречено ‛Силата на изкуството“, което се проведе през пролетта на миналата година в обновения Гран Пале. Оказва се, че и на френската сцена съвременното изкуство се приема твърде противоречиво за разлика от киното и литературата например.

Париж е известен много повече с музеите си, отколкото със съвременното изкуство, което се показва там. Затова и ‛Силата на изкуството“ беше коментирана навсякъде най-вече като опит френската столица да възстанови статута си на активен артистичен център. За всеки е известно, че Лондон, Ню Йорк и дори някои по-периферни европейски столици имат къде-къде по-сериозни позиции по отношение на съвременното изкуство, отколкото градът на модернизма и авангарда от 50-те.

Затова триеналето в Париж се организира като заявка за нова политика на активиране в тази посока. Под политика имам предвид съвсем сериозен ангажимент и институционална подкрепа от страна на държавата.

Разбира се, за нас тук и за нашата действителност е напълно непонятно как може да бъде оспорвана изобщо позицията на Париж като столица на изкуството, но реалността се оказва малко по-различна от удивения и преклонния ни поглед към този град.

Триеналето в Гран Пале е организирано с благословията на Министър-председателя на Франция Доминик де Вилпен, който миналата година заяви, че събитието цели да влезе в непосредствен диалог с Биеналето Уитни в Ню Йорк и с Тейт триенале в Лондон. След това го осъществи за извънредно кратки срокове с помощта на 15 куратори. Цялата офанзива е подложена и на немалко критики. Политическата намеса е толкова силна, че триеналето е изтълкувано от мнозина най-вече като предизборна агитация. (Пак ще направя една съпоставка с нашата ситуация. Питам се кога ли ще се стигне до момента, в който политическите ни кръгове ще се надскачат едни други на територията на визуалните изкуства.) Въпреки че в изложбата участват най-известните артисти, работещи във Франция, тя се свързва на много места предимно с политическите ходове на Де Вилпен. Така или иначе, френското правителство продължава постъпателно да подкрепя и стимулира съвременното изкуство в страната, както и популяризирането му с всички средства и в чужбина.

Отново се връщам към френската изложба в НХГ, която също има завидно официален и репрезентативен характер. Селекцията е направена от попълненията във Френския национален фонд за съвременно изкуство и от регионалните фондове. Филип Пиге – комисарят на изложбата от френска страна – я определя като профил на моментно състояние, който е обвързан най-вече с определен отрязък от време. Както в ‛Силата на изкуството“ миналата година, в тази експозиция също съжителстват разнообразни форми – от инсталации, фотография, видео до живопис и рисунка. Целта е ясно формулирана като обективно представяне на съвременната творческа активност във Франция и най-вече на това, че там има такава... Оттук нататък могат да се намерят поводи за критика към цялата изложба или към отделни автори, да се правят анализи на работите една по една, но всъщност от това няма никакъв смисъл. Важното е, че изложбата гостува тук като възможност да се запознаем с една артистична сцена и с процесите, които протичат в момента на нея.

Иначе по всичко личи имиджовият характер на цялата проява. Успоредно с изложбата във Френския културен институт са организирани прожекции на филми за съвременни френски художници.

За съжаление, накрая бих отбелязала, че ние тук не можем да се похвалим с подобна организация, с подобен ресурс за действие, с подобни фондове, с подобна политика. Още по-лошото е, че почти нямаме институции, които да осъзнават съвременното ни изкуство, доколкото го има изобщо, като национална ценност.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”