Петък, ранна утрин ( телевизия), брой 17 (2721), 04 май 2007" /> Култура :: Наблюдатели :: Светатата българска троица: преображения
Български  |  English

Светатата българска троица: преображения

Да седиш сам срещу себе си и да си
казваш – трябва да се държа мъжки.
Иначе е по-тъпо.



Новината за болестта на Слави Трифонов не е добра новина. Следователно, имаше вероятността да се превърне (и се превърна) във водеща новина за почти всички български медии. Вестниците публикуваха или цялото, или частично интервюто, излъчено на 20 април, а интернет форумите са пълни с писма в подкрепа или отрицания на може би най-популярния в последно време български телевизионен водещ. Няма как, той се изписа в емблемата на това как може да се успее чрез телевизията; нещо повече, превърна се в доказателството, че успех е възможен единствено ч(п)рез телевизията или, за да не бъдем толкова рестриктивни, единствено ч(п)рез медиите. Не бива да се заблуждаваме: това, което в момента е Бойко Борисов в политиката, е същото, което Слави Трифонов му поразчисти като пример за шоумен на гребена на вълната и на върха на успеха. Както и преди него: това, което стана Слави Трифонов в шоубизнеса, е абсолютно същото, което стана и Христо Стоичков във футбола. Разбира се, с таланта си, но и с нещо друго доста важно и съществено: ‛Мамата, мамата!...“

Всъщност Стоичков-Трифонов-Борисов съставляват онова, което можем да назовем Светата българска (мъжкарска) троица. Всеки в своята си сфера демонстрира(ше) едно и също поведение: на циничен непукизъм, плътно пренебрежение към другия, дори презрение, фасцинираност от лъскавия лукс и отъркване о моделите на печелившото социално положение. Затова и тримата са от едно котило – котилото на мъжкаранството, на пичовете, на онези, които не си оставят магарето в калта. Хич никакви християнски добродетели: тези, ако им удариш шамар, няма да ти подложат и другата си буза, а ще ти върнат шамара тъпкано – с юмруци, а може и с ритници. От бой ще те насинят чак. В шоуто ‛Music Idol“ се видя този поведенчески модел – подчертано агресивно държане, наблягане на аргумента на силата, не на силата на аргументите, обидни квалификации, даване на прякори и т.н. Въобще колкото си повече нападателен, толкова си повече готин. Бий, за да те уважават...

Само че в тази Света троица се появиха пукнатини и то сериозни. Първо се издъни Христо Стоичков: оказа се, че само с ‛Мамата, мамата!...“ екип не се създава и отбор не се ръководи. Сега и Слави Трифонов поддаде – не по свое желание, но поддаде. В някаква степен болестта му може да се вземе като знак свише: точно това агресивно мъжкарство, изглежда, започва да поизгубва сакралния си ореол. Превръща се в нещо, което за един момент е вършило работа, но вече е срамно, пошло, недостойно. Гузно ни е заради него, отдаваме наличието му на недостатъчното възпитание, на липсата на първите седем години. От този ъгъл видяно, интервюто на Росен Петров със Слави Трифонов опитва да свърши две неща, противоположни обаче: първо, да покаже, че мъжете също плачат; второ, на точно тази основа да възстанови и – ако съумее – донякъде да преформулира героичния ореол на мъжкарството, неговите чест и достойнство. От една страна са страхът и страданието, които без съмнение са истински, от друга обаче е борбата; че не се предавам, че каквото и да сторя, аз съм, първо, мъж и, второ, не какъв да е мъж, а мъж-професионалист. Ще рече, в страданието се познава мъжа, познава се мъжкарството: затова са и разтърсващите примери с болните момичета, които също са мъже, че и повече – ‛самураи“. Един вид, не е важен полът, важно е поведението, и то не в конкуренция, а в слабост.

Съществен маркер: това, че си страдащ, че си жертва изцяло се превръща в капитал. Такава е стратегията на Волен Сидеров и вероятно печелившата й позиция също е част от мотивацията да излезе Слави Трифонов на екран в тоя си вид. Всичко това подсказва началните признаци на преображението на българския успешен модел: той вече може да се открива не единствено в силата, но и в слабостта. Един вид, потенцията става импотенция и това не води до позор, а напротив – до лаври. Силен в слабостта и милостив в силата – може би това е новата формула на българския успех. И е твърде възможно да я видим в действие в най-скоро време, когато следовникът на Слави Трифонов в политиката я превърне в свой главен коз...



Уточнение: Вестта за болестта на Слави Трифонов ме настигна в Италия. Там и тогава нямаше как да напиша този текст. Затова го пиша тук и сега.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”