От въздуха подхванато (радио), брой 17 (2721), 04 май 2007" /> Култура :: Наблюдатели :: Ало, Мадона
Български  |  English

Ало, Мадона

‛Верно т’ва е хубаво пожелание- к’во ти на сърцето, т’ва в ръцете, а?... При нас положението е малко по-различно - к’вот ти на монитора, т’ва ти в ефира…но, наздраве на операторките от Казичане, които не спират да работят, докато хората почиват…“ Водещият на ‛Честито“ по Радио Веселина Генади поне е искрен. ‛Т’ва“, което се излива в ефира, е тирада от поздрави за най-веселата компания от Долни Богров, за компанията от Стралджа на маса в Плевен, за двете заспали момичета на масата в кафе‛Бела “- да вземат да се събудят вече - от Данчо и Веско, за Калата и за Генчо от пичовете над тях от Видин с най-близката песен от Чопи и Ефенди, за Бирника на Северозапада Куната от Враца от боса на текстила Спиро, за Панчо от Виница, за уволнявките…

Няма значение кога ‛ще се включите“ по вечерно време в ефира на радио Веселина (а и ‛Сигнал плюс, ‛Романтика“) - нищо по-различно не сте изпуснали, а купонът е винаги ‛на шес“. Най-странното е, че тази безкрайна и безформена маса от поздрави никога не омръзва, постоянният многоброен контингент задъхан изчаква реда си да се чуе и той по радиото, а и утре пак ще е тук. Няма значение дали е 1995 или 2007. Могат да минат години, десетилетие дори, да изчезнат от ефира един куп радиостанции, да се появяват нови, босът на текстила Спиро ще си стои тук и ще чака поздрава, който е поръчал.

Има ли някакъв специален трик, който (на)прави вечерните поздравителни концерти на чалга-радиостанциите толкова печеливш? Едва ли е в схемата на самите предавания, защо тя е тотално еднообразна - четене на поздрави в ефир, обаждане на слушатели, семпла радиоигра с малка награда. Номерът е по-скоро в симулирането на кръчмарска радиосреда, в която водещите се държат като квартални диджеи и подаряват цялото пространство на ефира на своите активни слушатели. Функцията на медията, в частност радиото, е минимална: посланието трябва да достигне от едната до другата маса.

Можем да откроим няколко иманентни черти на субкултурната радиосреда, които не се промениха през годините:

Принципът на тавтологията. Еднообразните послания не омръзват. Те се възприемат лесно и преповтарянето им само засилва ефекта на поздрава. Не са необходими сложни словесни конструкции, експериментални радиоформи или промени в програмната схема. Не е нужно и въображение в репликите за саморекламиране на предаването и водещите. Честотата, телефоните и следващото парче са достатъчни.

Радиото на активната анонимност. Само първите имена са важни. Най-вече прякорите. Или населеното място. От една страна, това поддържа крайната фамилиарност в радиообщуването, а от друга- спасява от излагане активната слушателска аудитория. Само компанията ще разбере кой си и какво искаш да кажеш, а простотиите, които ръсиш, ще ги припишат на прякора ти. Може би на сутринта, когато изтрезнее, слушателят се срамува от това, което е говорил.

Казарменото радио. Поздравителните концерти на чалга-радиостанциите не минават без задължителните поздрави за ‛уволнявки“. Очевидно ограничените изразни средства на казармения фолклор си имат свой автентичен говорител (а и медиен слог) в лицето на чалга-радиостанциите. Това ‛взаимнообогатяващо“ се общуване също не търпи промяна на формата през последното десетилетие.

В една от най-често слушаните напоследък песни по онези радиостанции се казва:

Ало, Мадона, дай ми микрофона,
ний сме сега хит на сезона.


Постоянното присъствие на подобни провинциални гласове и интонации в ефира май потвърждава това самохвалство. Един от големите въпроси пред радиосредата в България е има ли безкрайни сезони?
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”