Български  |  English

Книгата Рашомон

"Йероглифът на киното" съгражда темела на заглавието, казва: ‛Рашомон“ е своеобразна повратна точка и то за много неща.“ Със сигурност ‛Рашомон“ е повратна точка и за интереса на Андроника Мартонова към азиатското кино и по-точно това на т.нар. Далечен изток. Филмът е прекрасен, за себе си си припомням, че след като свърши, дълго не можех да стана от стола. Зяпах изтичащите се екранни надписи, загубил ума и дума. Тогава открих Акира Куросава. Няколко филма са ме захвърляли в изумлено състояние, последният беше ‛Герой“. Красотата на визията ме премаза, остави ме без дъх. Странно качество на киното: картината ти отнема думите.

Затова е винаги рисковано, когато опитваш да претвориш Образа в Слово: винаги има опасност да сбъркаш и да не си докрай точен. ‛Рашомон“ ни предупреждава тъкмо за това: разказът/разказите за видяното никога не са и не могат да бъдат самото видяно. Разказът е всеки път по-малко или пък повече от Образа, но никога не може да бъде самия Образ, тъждествен му. Да разказваш Образа значи да разказваш никога еднакво, никога идеално... И винаги компилационно, бриколажно, компаративистки...


Разказът на Профана и неговият Контрапункт

Около имената на актьори и режисьори от Източна Азия цари пълен хаос.
Андроника Мартонова



Профана:

ееее,ебем те в спеца бе авторе,като си толкова пекан хвани се ти да превеждаш всички филми директно от китайски или японски.
*
и ако си мислиш,че Високо се издигат червените фенери е по-подходящо име,само защото на теб ти навявя на незнам си какви асоциации(лъха ти от статииката,че си някъв псевдо литератор),то тогава вземи да се прегледаш,чесно.щото сещаш ли се...за някой,които знае езика,може това да е по-подходящото име,ама за човек,дето никаква представя си няма от йероглифите на жълтурите, няма чак такова значение(освен ако разбира се преди премиерата не се раздават брощшурки с подробни обяснения за особеностите на превода,ама ми се струва,че не е нужно да ти казвам,колко абсурдно би било това) и това заглавие звучи доста абсурдно.
то бива бива критика,ама чак пък толкова...ебаси.
*
успокой се-капацитет си.
*
Ha, az dnes se dokopah do "Hero". Gledah 15 minuti. I kato vzeha da hvyrchat i da zabravqt da kacnat i prosto... go razkarah. Pusnah si drugo. Estestveno, vkusove vsqkakvi...


Контрапунктът:

Мисълта за цикличната повтаряемост на процесите и състоянията съществуват в идейния арсенал на Древния Китай като един от универсалните закони. Делата съответстват на четирите сезона, появяващи се в необходимите си свойства и във всичко съществуващо на Земята. В сцената на двубоя между Летящ сняг и Луна природата става говорител на човешките състояния. Тя е задължителният вътрешен глас, който крещи от кадъра.



Разказът на Фена и неговият Смислодар

В мисленето, в светоусещането на азиатеца са останали
живи значителни елементи от магичното и митологичното,
което по принцип е свойствено за архаичните народи
.
Андроника Мартонова


Фена:


Ei nai nakraya nyakoi kompetenten po vuprosa bravo dano si vzemat pouka nashite"tvorci"licho az ucha yaponski i naistina se draznya na tia nedosmislia.
*
Браво на авторките за хубавата статия. А ония, който се е хванал да критикува и дето не разбира от "йероглифите на жълтурите", като не се дразни от грешките в преводите, да не пречи на тези, които разбират и се дразнят.
*
Лично аз съм върл фен на този тип филми. Азиатците са неподражаеми майстори на визията и бойните сцени...


Смислодарът:

Заиграването с мечовете е много важен детайл-лайтмотив в повествованието и на ‛Герой“. Боравенето с меч следва движението на сърцето. Как един майстор на боя върти меча, кой е той, каква е ценностната му система, какъв му е стилът, се познава по две неща: калиграфията и свиренето. Те издават почерка – в глобалния смисъл на думата, разкриват дълбините на характера.



Разказът на Експерта и неговият Съратник


Едната традиция органично допълва другата – до пълна хармоничност.
Андроника Мартонова


Експерта:


Азиатската мъдрост, загадъчност и красота, както и световните постижения в киното от континента са привличали вниманието на част от българските филмови изследователи. Андроника Мартонова обаче е първата, която постигна истинска дълбочина и обхват в тази област.
Доц. д-р Александър Янакиев
*
Рядко съм срещал толкова задълбочено, цялостно и завършено изследване. Киното на Източна Азия досега бе абсолютно бяла страница в научната ни книжнина. „Йероглифът на киното“ запълва не само една огромна празнина, но и е пионерски ценен труд, който за първи път навлиза така сериозно в тази напълно недокосвана от нашите научни среди тематика.
Проф.д.и. Владимир Игнатовски
*
Безспорното постижение на „Йероглифът на киното“ е, че разглежда източноазиатското кино в контекста на цялостния културен и философско-религиозен развой на региона, повлиян от едновременното функциониране на будизма, даоизма и конфуцианството. Това първо по рода си у нас изследване има безспорен приносен характер.
Проф. д.ф.н. Александър Федотов


Съратникът:

Тоест в изображението според традиционните представи винаги се приема така: ако липсва някакъв нарисуван обект, то това не означава, че го няма. Той е там – в картината. В калиграфската творба. В рамката на кинокадъра. Той е там, скрит в друг знак! Ето я изконната символна, алегорична и асоциативна натовареност, която е задължителна за всяко произведение на изкуството на Източна Азия.



Възхищението на Критика и неговото Основание

Основанието:

Оазисът ли?
За него оазисът е Тя.
За нея оазисът е Той.
Или оазисът е цялото онова пространство, в което все пак се е случило нещо прекрасно в инак огромното потенциално поле на нарочно неслучващия се живот.



Какво друго може да стори Критика при чуването на тези прекрасни думи, освен едно-единствено нещо – да сподели своето Възхищение?
още от автора
Уточнение: Правописът и ортографията на цитираните интернет-мнения са по оригинал.


Андроника Мартонова "Йероглифът на киното", ИК "Панорама", С. 2007
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”