Български  |  English

Memento vivere

Без да бъде модерна, нито модна, книгата на казахстанския писател Илияс Есенберлин ‛Омагьосаният меч“ се вписва в тенденцията към възобновяване на интереса към историческата белетристика, която бързо набира скорост не само у нас, но и на целия съвременен европейски книжен пазар. Разбира се, романът, за който става дума, не е писан сега, а преди повече от 30 години (1976). Трилогията, от която книгата е част, е преведена на тридесет езика в тираж, надхвърлящ три милиона копия, а благодарение на издателство ‛Изток-Запад“ сега достига и до българска публика. В казахската литература произведението е станало синоним не само на литературна класика, а и е определяно през жанра на литературно-художествената летопис, на който авторът му Илияс Есенберлин е смятан за основател.

Писането в ‛Омагьосаният меч“ е последователно и увлекателно, внимателно към подробностите. Историческите събития следват логиката на повествованието, те са подвластни на литературното изграждане на персонажите и по–скоро вписани не в датите и в хронологията на случването, а в модела на прославящия епически разказ, който вижда съдбата на номадските племена като приемственост от поколение на поколение, от баща на син, при която са важни традициите на управление, мъдростта на дедите и желанието за сплотяване на различните номадски групи в общ държавен съюз. Въпреки логиката на летописа, дати в книгата почти липсват. Погледът на романа не се обръща към хронологията, а към преместването от място на място. Смяната на местата на усядане и причисляването на нови територии към вече завоюваните е начинът да се отчете ходът на времето, летоброенето. Този похват на писане на историята се концентрира около етоса на самото номадство, при което времето тече през движението на племената и техните ханове, а не през датирането на случващите се събития. Затова и взорът на книгата е насочен към обхващането, романът е окото (така както и ‛ханът е окото на народа“ – вж. с.318), през което се гледа на историята като на география - разказът пътува заедно със завоеванията на своите персонажи. Писането опоетизира чергарския начин на живот през покорените места от Великата степ (Дещ-и-Къпчк).

Заедно с всичко това романът ‛Омагьосаният меч“ представя и цялата философия на номадството с неговия фолклор, с легендарните му корени, със структурата на обществото му, с йерархиите в двора на владетеля... Но най-вече с раздвоеността му между принципите на живота и смъртта, защото книгата непрестанно се пита – трябва ли да се убива или трябва да бъде съхранен животът, какво трябва да се помни – животът или смъртта. Memento mori или memento vivere? И все пак си отговаря, че именно мъдростта и съхранението, събирането заедно на разпокъсаните племена са най-важното, за да се устои на опасността. И ако за чингизид Абълхаир, владетелят, чиято воля е определяща за събитията от първата част на романа, смъртта е движещият принцип, то за хан Касъм, владетелят, който доминира втората, завършваща част на романа, запазването на живота е по-голямата ценност. Затова, въпреки щедро пролятата на страниците кръв, романът прави своя избор: memento vivere.
още от автора


Илияс Есенберлин. "Омагьосаният меч", книга първа от трилогията "Номади". Превод от руски Валентин Корнилев. 333 страници. Издателство "Изток-Запад". София, 2006.
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”