Български  |  English

Когато танцува NDT, и боговете мълчат

За тези, които не са били сред щастливците в салона: ‛Nederlands Dans Theater става водеща танцова трупа на световно ниво още от създаването си през 1959 г. Въпреки че всичките й танцьори са преминали през класическата школа, Nederlands Dans Theatre представя модерен танц на най-високо международно ниво.

След този текст, изваден от програмата, могат да се кажат още много, все хубави неща. Тук само ще добавя, че в тази трупа са събрани танцьори с перфектни качества и техника от цял свят (между тях е и българинът Георги Милев) и че тя изнася спектаклите си „навсякъде по света‛. Нейният артистичен директор Андерс Хелстрьом съставя програми, включващи творби на постоянно работещите за трупата Иржи Килиан, Пол Лайтфут и Сол Леон, на известни и утвърдени хореографи и на нови звезди и млади таланти.

През цялото време, докато наблюдавах с възхищение спектакъла, имах в главата си един втори план – на дълбоко уважение и респект. И един трети – на болка и тъга... Първият се отнасяше до случващото се на сцената във вид на виртуална реалност – перфектна линия на движенията, лекота, изящество, виртуозна бързина и енергичност, дозирани нюанси, тонове и полутонове. Красиви, атлетични тела, солиращи и партниращи с еднаква прецизност, одухотворени, метафорични, нереални... За всеки хореограф би било удоволствие да работи с „тези тела‛... Начинът им на стоене на сцената сам по себе си е внушителен. А движението е поднесено с финес и култура, характерни за високия професионализъм. За танцьорите от NDT няма тайни в танцуването. Те влизат в стила на хореографа с максимална точност и експресивност на интерпретацията. Същевременно усещането им за ‛ансамбъл‛ е впечатляващо с дисциплината, която е вътрешна и музикална.

И в трите представени пиеси визията постигаше максимална символна поетика. Дървото, висящо с короната надолу, като че ли израснало от небето (‛Восъчни криле‛ на Иржи Килиан, 1997), димът, излизащ от телата на танцьорите, и водата, падаща върху тях („Говори за себе си‛ на Лайтфут/Леон, 1999), и последната, великопепно издържана в черно-бяла графичност, картина на „Катран и пера‛ (Иржи Килиан, 2005), в която смесицата на стилове изкристализира в изчистените форми на рояла с издължени в стила на Дали крака, в светещия бял къс восък и пукащия под… И отново – финес и култура. В костюмите също – семпли, с изчистени линии, почти строги, открояващи движението, подчертаващи индивидуалността на телата, елегантни. Визията на NDT е разпознаваема и по снимки. Тя е част от индивидуалния стил на трупата, който – упорито настоявам - се характеризира с неподправени финес и култура...

Въздържам се от тълкуване на пиесите, защото нивото на мислене в тях предполага широк спектър на дешифриране. Те са многопластови като съвременна визуална поезия и диапазонът на значенията им съвпада с диапазона на зрителя. За мен беше интересно развитието на формата, начините, по които тя се видоизменя, заявяването на темите, напластяването и разпадането на мотивите, развитието на ритъма, съпоставките на дължините, разширеното възприятие на пространството, многоизмерното разположение на хореографията, смесването на символите, преобръщането на знаците и, разбира се, връзката с музиката: Бах, Стив Райх, Моцарт, Хайнрих фон Бибер, Джон Кейдж, Филип Глас... Но всички тези прийоми при NDT не звучат самоцелно и претенциозно. Те са обгърнати от скрития емоционален смисъл на хореографската чувствителност, от дълбочината на авторското преживяване на проблема, от нежността на докосването до вечността... И, както вече казах, всичко е направено с финес и култура.

Вторият план от възприятието ми беше свързан повече с обстоятелствата около изграждането на тази трупа. Не случайно тя е своеобразна визитна картичка на нидерландската дипломация. Тя представя държавата, която в своето развитие е достигнала до това ниво на потребности и вкус към изкуството. Този малък връх на айсберга предполага присъствието на много други неща под повърхността - образование, информираност, визия за развитието на изкуството, политика и прочее.

За да се стигне до факта, наречен NDT, пред който наистина и боговете биха замълчали.

Необходимо ли е да обяснявам третия план от възприятието си... Мисля, че той е ясен за всички, които са по-навътре в нещата, наречени „изкуство‛ на местна почва. Присъствието на 2 килограма брашно върху сцената в една от постановките на „Арабеск‛ довеждаха до яростен ропот всички – и танцьори, и сценични работници - просто защото брашното не е сценичен материал. Сериозни трепети ни осигуряваше и „потичането на душа‛ в друга пиеса... За сетен път стана ясно, че приказката за „триците и маймуните‛ е актуална. Техническият персонал, който обслужва NDT, е 15 човека.

Не мога да пропусна начина, по който обилно излятата на сцената вода във второто парче изчезна безследно в антракта преди третото... Такава вода в български спектакъл просто няма да се появи... За пари изобщо няма да говорим – в този случай тяхното присъствие не се усеща, защото вкусът се движи в други измерения. И изобщо, още веднъж извинявайки се за тези отклонения, искам да споделя, че без финес и култура можем само... да се хванем за кобура, по думите на известния нацист...

За хората около мене това съчетание - финес и култура - подействува шоково. Седящият до мен младеж и придружаващата го майка не изръкопляскаха нито веднъж. Седяха вцепенени, явно неспособни да проумеят какво им е случва извън контекста на VIP BROTHER и неговите производни... Момчето се утеши с няколко клипчета от GSM-ма си... За разтуха – явно много му дойде. Извинявам се за това отклонение, но за мен то е почти толкова важно, колкото и спектакълът, който гледах. Да, простаци има навсякъде по света, но разликата е, че у нас те почти никога не знаят къде се намират и къде им е мястото... И отиват на „балет‛... От друга страна, ако всички си бяха по местата тази вечер, едва ли зала 1 на НДК щеше да е така пълна.

Финес и култура. Иска ми с да го повторя 1000 пъти, като заклинание, макар че едва ли има смисъл. Засега можем само да си пожелаем да гледаме по-често спектакли, подобни на тези на NDT, след които да помълчим заедно с боговете.

2 април 2007
още от автора
P.S.Бел. ред. Благодарим на г-жа Леа Коен за уточнението, че Холандският танцов театър е гостувал за първи път в България още преди 20 години, както и за любезното й припомняне, че тя, в битността си на зам.-директор на ‛Софийски музикални седмици“, както и директорът им Петър Ступел, особено са допринесли за ‛приобщаването на българската публика към световните танцови традиции“.


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”