Реплика от ложата (театър), брой 14 (2453), 13 април 2007" /> Култура :: Наблюдатели :: Като в Чехов водевил
Български  |  English

Като в Чехов водевил

Бяхме забравили колко много може да се изпие за два часа в руска пиеса. Сцената е пълна с бронзови бутилки. Пие се водка, херес, ликьор, всичко. Шампион в пиенето е пищната Сирена – представителка на т. нар. нови руски. Тя е един от ъглите в класическия триъгълник, използван от Галин, за да покаже забавно-тъжните реалности на живота в Русия днес. Две жени – Сирена (Людмила Митева) и Виктория (Росица Александрова) – се срещат за уроци по английски (какъв бизнес днес без английски?), преливащи в алкохолни изповеди на руски за живота.

Сирена търгува с недвижими имоти, недообразована и богата. Виктория е нейна учителка по английски, бивша жена на важен чиновник от бившата номенклатура, интелектуалка, доктор на науките, горда и бедна. Галин иронично обръща в съвременния бит на руснаците високата класика и ценностите. Както в скритите и открити цитати, които си разменят в диалога, така дори в имената им – Сирена e иронично преобърнатата ‛Русалка“ на Пушкин, която е кръстена така от майка си Людмила и мъжа й Руслан (с имена пак по Пушкин), защото паднала във фонтан като малка. Виктория носи име, достойно с победния си патос за кариера на научна работничка.

Като герой от класически водевил, Сирена се забавлява с живота на другите, докато се движи към целта. Тя поръчва на самотната си приятелка Виктория по обява във вестника жиголо. Купонът потича. Триъгълникът се затваря с пристигането на мъж с очила и демодиран костюм, когато се оказва, че в алкохолен унес тя е сбъркала обявите и вместо жиголо, идва беден руски интелигент, също доктор на науките, постригващ кучета за пари, а иначе известен в света на науката астрофизик, който е на път на открие нова звезда.

Но като в Чехов водевил, Галин показва и тъжната страна - как животът се забавлява с героите му.

Владимир Петков е усилил водевилното начало и с интелигентно чувство за хумор очертава всеки един от характерите в триъгълника, за да покаже самотността им. С мека ирония той създава отделните ситуации и недоразуменията, комичните сблъсъци, в които сантиментално се открива тъгата на всички по изгубения свят на високото – любовта, космоса, звездите, класиката. Актьорите са водени от него във всеки жест, неочаквано овладяни, събрани и забавни. Представлението няма изключителни претенции. То забавлява без носталгия по миналото, откривайки настоящето с добре написаната от Галин пиеса.

Класическият триъгълник, чистият жанр водят зрителя към универсализация на поставените проблеми, а характерите - към съпоставка с познатите реалности. Петков не търси директни аналогии или назидателни послания и обобщения. Той акцентира върху универсалното начало и чеховата следа. Накрая изпраща влюбената в астрофизика Виктория нервно-истерично да тича след него, подтиквана от здравия усет на Сирена.

Има известна Галинова ирония в обръщането на Владимир Петков към един по-традиционен театър на характера и ситуацията след доказания му интерес към съвсем различен тип театър и особено след нежно-поетичния му Колтес в модерното представление на ‛Нощта преди горите“. Но пък съвсем не са много режисьорите у нас, които могат успешно да работят в толкова различни театрални стилистики.
още от автора


"Руско жиголо" от Александър Галин. Режисьор Владимир Петков. Участват Росица Александрова, Людмила Митева и Тодор Танчев. Драматичен театър - Пазарджик. Гастрол в Театър "Българска армия" на 3 април 2007
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”