От въздуха подхванато (радио), брой 14 (2453), 13 април 2007" /> Култура :: Наблюдатели :: Къде се губи непосредствеността на Нашата Ирина?
Български  |  English

Къде се губи непосредствеността на Нашата Ирина?

Нашите 20 се роди на една прашна тераса на един жегав юни през далечната 2001 г. Оттогава, в края на всяка седмица неговата водеща Нашата Ирина преговаря актуалното подреждане на 20-те най-излъчвани песни по БГрадио, както и обобщава събитията от музикалния живот на страната.

Оригиналното представяне на класацията за българска музика в сайта на БГрадио създава очакването за забавление и стремеж към импровизация, която разбива ‛дървеното“ студийно звучене (‛прашна терaса“, ‛жегав юни“- все необичайни пространства, където красивите идеи за радиото се раждат от Хаоса). Радиото за ‛Само българска музика“ стига и по-далеч в (само) рекламирането на класацията си: ‛Присъствието на водещата и нейната обезоръжаваща непосредственост ще ви покажат колко забавно може да е едно предаване, в което се изброяват цифри. Нашите 20 е една от най-оригиналните класации в родния ефир и със сигурност единствената радиокласация за Българска музика в света.“ Да, това е прекрасно, само че същите ‛достойнства“, поставени след ефирната реализация на Нашите 20, приличат по-скоро на пожелателно мислене. Защото, ако слушателят проследи класацията всяка събота от 11 или неделя от 16 часа, ще стане свидетел на всичко друго, но не и на обезоръжаваща непосредственост и смелост да експериментираш с формата.

‛Нашата Ирина“ или Ирина Тончева безспорно се отличава от масата кресливи гласове и от години демонстрира разпознаваемо присъствие в ефира. За щастие, тя не е обсебена от идеята, че представянето на една класация трябва да звучи непременно агресивно и cool и водещите трябва да се състезават помежду си кой ще успее да каже максимално много думи за отрицателно време. Но на прага на своето издание № 300 чартът на БГрадио звучи по-скоро като ведомствена класация, примесена с обилна самореклама, отколкото като пространство, в което слушателят се забавлява.

‛Нашата Ирина“ в ‛Нашите 20“ стои някак самотна и преследвана от особено чувство за мярка, което не й позволява да разгърне таланта си да заиграва с детайлите, да създава сполучливи алюзии между текста на актуалните песни и тяхното представяне в ефира, да печели с чувството си за хумор. За разлика от Симеон и Богдана от сутрешното шоу на БГрадио ‛Стартер“, където ‛лудостта“ на водещите, непрестанният купон и желанието да иронизираш рамката на конкретната рубрика, носят в повечето случаи активи.

Възможно е следното обяснение - в ‛Нашите 20“ липсва вторият водещ; този, който дава допълнителна увереност и те спасява от скучноватата практика да следваш предварително написаното, да спазваш меркантилността на репликата от листчето. Или още една заблуда - че интригата на преброяването на песните, ‛на стигането до върха“ е интересна сама по себе си и е достатъчна, за да спечелиш слушателя. Или трета - че рубриките в една класация са строго фиксирани (отпаднали песни; нови предложения; стандартни кратки интервюта; музикални новини; кратко преброяване на песните) и чартът няма да понесе по-експериментални форми.

Има и още нещо - БГрадио се самозабрави в своята самореклама. В последните месеци то започна да се превръща от радио за българска музика в радио, натрапчиво вторачено в своите ‛Годишни музикални награди“. Прекрасен е стремежът да имаш собствени музикални награди, да интригуваш слушателя и вън от самия ефир, да припомняш институционализиращата роля на радиото чрез подобни кампании, да стимулираш новите български изпълнители. Но когато говориш само за това, омръзваш и предизвикваш усмивка.

Тази досадна практика на самореклама откриваме и в ‛Нашите 20“. То не беше ‛майката на българските музикални класации“, ‛ това не е класацията на БГрадио, това е класацията на един цял народ“, ‛една от най-оригиналните класации в родния ефир и със сигурност единствената радиокласация за българска музика в света“. Всъщност изобщо не е нужно да си ‛майката на българските музикални класации“, за да е успешен един чарт. Красива общност от слушатели, разкрепостени водещи и бягство от рамката биха свършили много по-добра работа. Както и лудостта да експериментираш, отколкото да потъваш самодостатъчен в плиткото на нахакания PR.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”