От пръв поглед ( кино), брой 12 (2451), 30 март 2007" /> Култура :: Наблюдатели :: Смешни несгоди край Дунава
Български  |  English

Смешни несгоди край Дунава

За трети път (след ‛Трака-трак“ и ‛Асистентът“) Илия Костов се фокусира в абсурда на Прехода и опустошителните му проекции върху човешките съдби. Забива се в българските несгоди и ровичка из тях, търсейки упование през комедията. Този път на мушката му са четири видичанки-приятелки. Различни по социален статус, възраст и сексапил, те са обединени от прозата на малкия град и амбицията да избягат от нея. И тъй като до една са наивници с ниски хоризонти, не стигат по-далеч от телевизията и нейната измамна ‛свобода“. Филмът проследява подготовката им за стриптийз, който ще се снима ‛на живо“. И междувременно щрихира провинциалното живеене, обемайки тв-манипулация и безпаричие, женски храбрости и мъжки апатии, родителски безгрижия и детски грижи, български дерибей и цигански барон… И в лумпенизираната механика на всекидневието няма как да минем без чалгата, естествено – през фолкзвездата Нелина и песента й ‛Кукла на конци“.

Както и в предишните си филми, Илия Костов преекспонира българската нищета – до вулгаризиране. Но, за разлика от ‛влаково-далавераджийската“ комедия ‛Трака-трак“ и ‛киноманско-мутренската“ й посестрима ‛Асистентът“, ‛Време за жени“ е по-дисциплиниран и по-забавен филм. Психологически достоверен на екрана се оказва дори екстравагантният кастинг: Параскева Джукелова е богаташка съпруга, Аня Пенчева – самотна беднячка с дете, Биляна Петринска – съкратена инженерка, Катерина Евро – многострадална директорка на детски дом, Любен Чаталов – пенсиониран военен, самият Илия Костов – цигански барон... Той обича да ‛подписва“ филмите си, подобно на велики свои чуждестранни колеги, а Параскева Джукелова за втори път играе при него нехармонична съпруга (първият бе в ‛Асистентът“ (2002).

Някой би сметнал ‛Време за жени“ за вторичен филм – в контекста на британските ‛Време за мъже“ на Питър Катанео и ‛Календарни момичета“ на Нейджъл Коул. Но пък Илия Костов изобщо не се прави на Колумб – самото заглавие го подсказва. От друга страна, финалът изненадва. За мен по-важното е, че филмът е терапевтична трагикомедия - гледаема, въпреки неизбежните пошлотийки в стила. Между другото, във ‛Време за жени“ Илия Костов най-сетне постига хуманистичното послание на ‛Мадам Бовари от Сливен“ на Емил Цанев, светла му памет, създаден по сценарий на Костов. От друга страна, става дума за редово комерсиално кино, което се опитва да запълни комедийния дефицит в киното ни. А камерата на Ярослав Ячев се приплъзва дискретно от лица към интериори, от Бабините видини кули към корабите по Дунава, рисувайки панорама от провалени надежди.

И тъй като хората обичат да се смеят, а и животът, и екранът не са особено щедри на шансове в тази посока, смятам, че ‛Време за жени“ ще събере обилна публика.
още от автора


"Време за жени", България, 2006, 92 минути, сценарист и режисьор - Илия Костов, продуценти: Христо Христов, Илия Костов, оператор - Ярослав Ячев, музика - Стефан Димитров, в ролите: Аня Пенчева, Катерина Евро, Параскева Джукелова, Биляна Петринска, Любен Чаталов, Никола Рударов, Тончо Токмакчиев, Стефан Попов, Робърт Янакиев, Миодраг Иванов и др. Награда за сценарий на Годишните филмови награди на Национален филмов център 2007; Специална награда на журито и Награда за мъжка роля на Любен Чаталов от ‛Любовта е лудост‛ 2006. Разпространява Нике-И
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”