Реплика от ложата (театър), брой 10 (2714), 16 март 2007" /> Култура :: Наблюдатели :: Пак в триъгълника
Български  |  English

Пак в триъгълника

Освен като професионален писател, Теодора Димова се налага все повече като професионален драматург, като автор на пиеси. Докато вайкащите се по медиите за съдбата на българската драматургия се наслаждават суетно на собствените си сълзи, Теодора Димова пише ритмично и редовно пиеси за ‛сега и тук“, за развитието на театралното производство, а театрите я поставят.

В един свой пласт театърът винаги има нужда от пиеси без претенции да кажат непременно нещо ново и неказвано до този момент в драмата (в частност българската) или изобщо в театралното изкуство. Те предлагат относително добри възможности за роли, защото са написани сръчно, имат съвременни сюжети и теми. Най-често се пишат по правилата на ‛пиесата“. В тях авторът използва натрупаното знание в областта на модерната драма при избора и изработването на сюжета и диалога, владее добре изискванията на различни драматургични жанрове. Всъщност, това е професионалното поведение на автор-драматург, който не пише, за да влезе в театралния/литературния канон, а в афиша на новия сезон.

В това отношение през XX век съвсем не се изтрива, а по-скоро се избутва в една широка зона от театралния пазар традицията на ‛добре направената пиеса“, на френския водевил и леката комедия, идваща от XIX век. Както публиката се смее на бой с торти и паднали панталони, така тя обича да плаче на мелодраматични истории – винаги! Това е зоната на популярното, но ‛популярно“ трябва да се разбира като ‛индустриално“, професионално, а не като лош вкус, евтини истории и посредственост.

И в тази зона дефицитът в най-новата българска драматургия е голям. Претенциите са обикновено за ‛нещо повече“, все за нещо, някак ‛възвишено и високо“, докато под тях се подпъхва свенливо сюжет, търсещ популярност – нещо, което не може да се каже за Теодора Димова. Тя пише пиесите си спокойно и сръчно, без подобни комплекси. Те повече или по-малко успешно се движат в мелодраматичния жанр, а сюжетите им - в едно универсално ниво на интимните истории. Така е и в ‛Излишък от любов“.

Вечният любовен триъгълник тук е представен от две жени и един мъж. Брюнетката Дара (Ирини Жамбонас) е хубава, еманципирана жена, при която всичко винаги е наред, въпреки неудовлетворението и трудностите. Блондинката Ирина (Стефания Колева), обратно, е домакиня, женена, без деца, добре осигурена, вълнуваща се от фигурата си, бръчките под очите, семейната скука, любовната недостатъчност, постоянно с проблеми. Става ясно, че мъжът, Анди (Стефан Иванов), живее с детето си, жена му го е напуснала, а той е влюбен от години в Дара. Тримата са нещо като типологични представители на две категории жени и мъже, приблизителни образи от т.нар. ‛средна класа“, от градския ни пейзаж - в пестеливата сценография на Мира Каланова атмосферата му присъства в лайфстайл-интериора, който е избрала.

Сюжетът представя как Дара, без много да се замисля, запознава Ирина със стария си, влюбен в нея приятел и от това следва кратка любовна история между двамата, а на финала - смърт на съпруга на Ирина и осъзнаване на собствените чувства от Дара и Анди. Отношенията между тримата са заплетени така, че да представят обърканите им преживявания и чувствен егоизъм. Ако не държеше на (мело)драматизма и на посланието за опасностите от силния егоцентризъм в интимното общуване на хората, сюжетът спокойно можеше да кривне в по-весела посока и да заприлича на сериала ‛Той и тя“ – вероятно не е съвсем случайно, че Стефания Колева (Ирина) не може да ‛излезе от образа“, останал й от него.

Пресилено ще е да се каже, че образите са особено сложно и убедително драматургично представени – сръчно, но схематично и илюстративно са очертани (за разлика от ‛Майките“, например). За да ‛грабне“, пиеса с подобна амбиция има нужда от много по-завладяващи и по-хипнотични образи.

Усилията на Пламен Марков са били насочени най-вече в тази посока – на уплътняването на образите в актьорските изпълнения, в усилването на тяхната убедителност и въздействие. Той е поставил акцента върху динамичността в диалога, в емоционалната крива на действието и цели да компенсира именно липсващото драматургично развитие вътре във всеки от образите. Така че се разчита най-вече на диалога. Изплетен много сръчно от авторката, за съжаление, в отделни моменти той твърде силно следва отражението на ежедневните ‛дамски разговори на кафе“, а не произтича от взаимоотношенията на персонажите, тоест не следва толкова правдоподобността на драматургичната логика, колкото правдоподобността в ‛подражанието на разговорите от живота“. От него доста доскучава, но пък спектакълът предлага на зрителите си възможността, докато вечерят след него, да си поговорят по двама в подобен стил и тема.
още от автора


"Излишък от любов" от Теодора Димова. Режисьор Пламен Марков. Сценография Мира Каланова. Музика Александър Каланов и Йордан Борисов. Участват Ирини Жамбонас, Стефания Колева, Стефан Иванов. Съвместна продукция на Театър "Сълза и смях" и ДТ "Стефан Киров"-Сливен.
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”