Крешендо/декрешендо (музика), брой 10 (2714), 16 март 2007" /> Култура :: Наблюдатели :: Преживяването Зиглинде с Анна Томова-Синтова
Български  |  English

Преживяването Зиглинде с Анна Томова-Синтова

Зала България, 11 март 2007 - трудно се пише текст след подобно преживяване. Анна Томова-Синтова зарежда щедро публиката ни със силни и красиви емоции всяка година. И всеки път – с нещо различно. Блестящият й творчески живот продължава да съхранява и да съзидава поредните й мечти в музиката – и тя ги постига, след което щедро разтваря ръце и ги дарява на нас, простосмъртните. Нейната Зиглинде се появи на концертен подиум преди десет години, като пореден реализиран личен копнеж. След Елза от ‛Лоенгрин“ (великолепен запис за EMI с Караян) и Елизабет от ‛Танхойзер“, тя продължаваше да споделя в интервюта, че не е типичен глас за Вагнер, но би могла да бъде Зиглинде. Чухме, че се е появила в концертен вариант с първото действие на ‛Валкюра“ (с партньора от ‛Лоенгрин“ – Рене Коло). И чакахме да дойде и тук. Впрочем, тя дойде тъкмо навреме: да разкрие истинската красота на партията след един неестетичен опит за това на снобска гала-вечер преди месец в същата зала. Тук и всичко около нея бе ‛аранжирано“ по възможния добър начин: мисля, че когато в главата на Анна се роди някаква идея, тя я поднася за изпълнение със съответните действащи лица. Този път партньори й бяха диригентът Жан Ангелов, тенорът Анжело Симос (Зигмунд), басът Димитър Станчев (Хундинг) и почти удвоеният (естествено) оркестър на Класик ФМ радио. И публиката, затаила дъх.

Анна знае как да я приковава. Тя самата е толкова вдадена, така е усвоила и пресъздала пространството на сцената! И сякаш изтегля слушателя към себе си магически, с един дъх само, с един поглед, с едно движение. Веднага го вкарва в своята орбита, показва му колко същностно е всичко, което ще му разкаже с гласа си. И започва. Най-напред от това, което формира образа. И тази вечер за пореден път го установявам доколко изключително важен е за нея литературният текст – не само да го артикулира, когато го пее, не само да го изпее; но и да го изрази с тоновете, с тембрите на гласа си (те са отделна тема) в контекста на музиката. Един акт, който навсякъде е важен, но при Вагнер особено. Не случайно композиторът е и либретист – музиката от думите трябва да уплътни, подсили и акустически да завърши качеството на музиката на звуците. Оттам всеки дъх има значение; всеки поглед. При нея, при Томова-Синтова, няма никога нищо случайно. ‛Примадона със сърце“ я назоваха наскоро в австрийско специализирано издание, но към това задължително се прибавя и нейният могъщ певчески ум. И знание. Не можем да си представим дори колко много знае тази дама и как ни поднася части от това свое знание. Като ни дава шанса ние да си го съставим. Всеки според капацитета си.

И идваме до пеенето. Пеене, което, както вече споменах, работи с много тембри. Анна е певица, която непрекъснато слуша оркестър, хор, колеги. И чува. Твърде елементарно за нейния ранг би било някой да си помисли, че имам предвид, така да се каже, ключовите моменти на партията във формата – влизане, излизане, ансамбъл, соло и т.н. Разбира се, че не! Имам предвид, че тя е гъвкава и бърза, рефлективна; и когато чуе в каква аура е тази вечер партньорът й, когато чуе тъкмо ‛това соло“ на виолончелото или съответно така изпълнените сигнали в браса – тя ‛тръгва“ нататък със съответната фраза, динамика, продължава линията, търси нейните варианти, разклонения все в името на стила и на музиката. И въпреки че дълго се обяснява, то е светкавичен процес, това е музикантският рефлекс на големия музикант. И тъкмо за него не съм я ‛прочела“ да говори. Така нейната Зиглинде сътвори центъра на завръзката на драмата; с една емисия към Хундинг, с различна, много по-‛ефирна“ към Зигмунд. И дори нищо да не знаеш за ‛Валкюра“, само да слушаш гласа – с фразите, динамиката, лириката, топлината, женствеността, любовта, емоцията, копнежа и страстта, ще разбереш къде снове сърцето на нейната героиня в момента.

Колосална певица-актьор с изумително красив глас, който метаморфозира по един вълшебен начин! И затова получава максимума от партньорите си. Жан Ангелов бе концентриран, видно бе, че е работил много и с оркестъра, и със солистите, направи развитието на формата, като разпредели и балансира умело ‛силите и ресурсите“ в действието, което трае един час. Дори малко повече. Оркестърът му отговори с интензивно, заинтересувано свирене и добър звук почти изцяло в първото действие на ‛Валкюра“ и не толкова в инструменталните откъси преди него. Работата е там, че между активно, настъпателно форте и груб, цепещ звук има разлика, която за една част от браса не бе направена. Анжело Симос, мисля, че е откритие на Анна - чудесен, емоционален тенор с красив, плътен, обемен глас и хубави височини. Особено след самото начало на действието той бе убедителен партньор на нашата прима. Димитър Станчев има ценното качество да разполага с много обширен репертоар, любознателен и търсещ певец е. Знае повече музика от останалите си колеги тук. Затова го виждаме и слушаме често в най-различни конфигурации и партньорства – излъчва сигурност, която се предпочита, въпреки известното еднообразие в емисията му.

След всичко, което се опитах да опиша, необходимо ли е да завършвам с изречението: Колко е важно да очакваш Анна Томова-Синтова!
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”