От пръв поглед ( кино), брой 10 (2714), 16 март 2007" /> Култура :: Наблюдатели :: Великолепният Бърнев
Български  |  English

Великолепният Бърнев

Този филм е уникален поне по 3 причини: за първи път български актьор (Иван Бърнев) се снима при класика на Чешкото чудо Иржи Менцел; участието му бе засекретено почти до Берлинале – нечувана досега анти PR-акция (по желание на самия Менцел, както ми обясни Иван Бърнев); въздългият филм се издържа до края преди всичко заради великолепното му присъствие.

Много отдавна, преди 41 години Менцел дебютира с екранизация по Храбал – ‛Строго охранявани влакове“. Филмът е нежно-смешно-тъжен подир преживелиците на млад кантонер насред хитлеристката окупация. Превръща се в една от перличките на Чешкото чудо. Спечелва ‛Оскар“. Доста по-късно, през 1989 вижда бял свят друг прекрасен абсурдистки филм на Менцел, свързан с Храбал - ‛Чучулиги на конец“, създаден през 1969. Печели ‛Златна мечка“ през 1990. Цензурата го анатемосва заради откровения му антиконформизъм, а на Менцел му забраняват да снима няколко години. Той намира отдушник в театъра, а когато се връща в киното, прави нихилистично-топли пасторални комедии. В средата на 80-те пак с Храбал създава чудното ‛Селце, мое централно“. ‛Служих на английския крал“ идва 12 години след спорния филм ‛Животът и невероятните приключения на редник Иван Чонкин“ по романа на Владимир Войнович, заснет в Чехия с руски актьори и френски пари. Дългото очакване и разните скандали с продуцентските права превръща проекта в най-чакания филм за чехите.

Осем години след Панорамата на Менцел в Дома на киното той пристигна тук отново (този път от Белград), за да представи новия си филм на закриването на МСФФ и да получи почетната награда на Столична община.

Не успях да присъствам на церемонията. Но изгледах ‛Служих на английския крал“ права в Дома на киното. Почти никой не си тръгна.

Пищният филм е поредният от огромен списък, разказани във флешбек. Ян Дите (Олдржих Кайзер) е дребен, синеок, посребрен затворник от ‛изправително заведение на МВР“, ‛амнистиран“ от комунистическата власт (15-те милиона, с които се фука пред представителите на народната власт, му отреждат 15 години затвор). Освободен е, ала прокуден в гъсти гори тилилейски, гето за ‛неблагонадеждни“ граждани. И както се опитва да съгражда наново живота си, така си спомня младостта. Ян Дите (Иван Бърнев) е дребен, синеок, рус сервитьор с милионерска мечта. Кариерата му започва от гара, където тича след влака да върне (?!) ресто на мустакатия Валден (Мариан Лабуда), после този същият господин се явява негов благодетел и своеобразна рамка на филма. И така, след 3 ресторанта, повишения, бягства, колаборационизъм и спасени пощенски марки, Дите сбъдва мечтата си – става и собственик на хотел, и милионер. За 3 години. Смешен клетник и дребен хитрец, той е обречен на самота, та дори да се пробута за медал на абисинския крал, предназначен за друг, или да попадне в затвора като милионер.

Филмът е много менцеловски, много стилизиран и много чешки. Започва като черно-бяла бурлеска, преминава като бляскав порой от скечове а ла Арчимболдо, протяга се до боди арт като сексуална игра (от маргаритки до гурмански коктейл) и стига до драмата на няколко огледала, в които се оглежда съдбата на новия Швейк. Точно драмата обаче не се случва – затвореното общество на интернираните през 50-те е представено като компания на идиличната носталгия. Де факто Олдржих Кайзер няма какво да играе – той е просто наблюдател на собствената си младост. Двамата Дите са различни хора. Вероятно и това се дължи на режима, ала не е изведено. Важните епизоди са свързани с присъствието на Иван Бърнев. Героят му е еманация на креативния примитив - шут и работяга, добряк и гадняр, парвеню и романтик. Говорейки на чешки, актьорът майсторски жонглира с табли, ситуации и женски тела, а маймунджулъците му са ослепителни.

Показателна за чешката народопсихология е линията на младия Дите с нацистката Лиза (Юлия Йенч). Спасавяйки я кавалерски заради бял чорап на улицата, той се жени за нея след низ унижения, защото е единствената, ниска като него и може да я гледа в очите. И след като е преминал всякакви текстове а ла Химлер за възпроизвеждане на арийската раса, той се просва върху й в семейното ложе. Тя обаче е втренчена в портрета на вожда – до степен, че в един момент заприличва на него и Дите сякаш обладава Хитлер. Бляскав епизод. Така че той става национален предател не заради идеология, а заради Фройд. И изрича фразата ‛Чехите не воюват“.

Менцел амбициозно разказва чешката история през съдбата на малкия човек и просперитета му в контекста на филмовите хроники. На моменти се случва възхитителна алегория, както е в старите му филми. Ала доминират атракции а ла любимите му Лаурел и Харди - най-вече в епизодите със старите хедонисти и младата женски форми. Навярно заради стремежа да обеме колкото се може повече аспекти от драматичната чешка история, Менцел е разтеглил разказа до асиметрия. И, въпреки че е красив, филмът изглежда архаично-вторичен в конекста на собственото му кино.

Що се отнася до заглавието на български, то е просто невярно. Далеч по-адекватно на филма е ‛Обслужвах английския крал“.
още от автора


"Служих на английския крал" (Obsluhoval jsem anglickeho krale), Чехия – Словакия, 2006, 118 минути, сценарист и режисьор - Иржи Менцел, по романа на Бохумил Храбал, продуцент - Рудолф Бирман, оператор - Яромир Шофр, музика - Алеш Бржезина, в ролите: Иван Бърнев, Олдржих Кайзер, Юлия Йенч, Мариан Лабуда, Йозеф Абърхам , Рудолф Хрушински, Ищван Сабо и др. Награда на ФИПРЕССИ от Берлинале 2007, ‛Чешки лъв“ за най-добър филм на Чешката филмова академия и още 4 национални награди (за режисура, операторско майсторство, поддържаща мъжка роля и постер) Прожектиран на София Филм Фест
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”