От въздуха подхванато (радио), брой 9 (2448), 09 март 2007" /> Култура :: Наблюдатели :: <i>Дойче Веле</i>: различната журналистика
Български  |  English

Дойче Веле: различната журналистика

Времето им отмина. Вече не са необходими. България е демократична държава, членка на ЕС. Някога ‛чуждестранните“ радиостанции са били убежище на свободното слово, плурализма на мнения, но сега в българската медийната среда няма нужда от вън-поставени убежища, защото е свободна.

С подобни аргументи (звучащи както в страната, така и в програмните дирекции на световните радиослужби) през годините се сбогувахме с българските редакции на ‛Гласът на Америка“, ВВС, Радио ‛Свободна Европа“. В ефира на София останаха само две ‛чуждестранни“ радиостанции – ‛Дойче Веле“ и RFI. И ако тези аргументи звучат логично в политически контекст (въпреки че и в подобна посока може да се спори), то при прецизен анализ на програмното съдържание на едната от ‛оцелелите“ радиостанции - DW - са очевидно невалидни. Излиза, че ‛Дойче Веле“ пак ни спасява. Преди ни спасяваше от несвободата и идеологическия патос, а сега се налага да спасява българския слушател от унифицираното звучене и тоталната липса на въображение в ефира.

Какво отличава толкова видимо програмата на българската редакция на ‛Дойче Веле“ от програмите на останалите радиостанции? На първо място, талантът да общуваш със слушателя - без излишно фамилиарничене, но с усет постоянно да търсиш мнението му и да отвоюваш пространство, в което диалогът да е балансиран, толерантен и синтезиран. Може би ‛чуждестранните“ радиостанции са развили този рефлекс още от времето на студената война, когато обратната връзка с българската аудитория е била много по-трудна.

Струва ми се, това достойнство на българската редакция на ‛Дойче Веле“ беше пропускано от обсега на медийната критика през годините. А за всеобщо учудване то функционира успешно и до днес.

‛Диалогът на Румяна Таслакова със слушателите и слушателките“ е единственият оцелял няколкоминутен остров в българския ефир, в който (като по учебник) обратната връзка със слушателя се случва по един позабравен, нетипичен, аристократичен маниер. Или прекрасната практика да изпращаш на слушателите си учебник за езиков курс - така създаваш и развиваш навик в активната и образована аудитория да пребивава в радиопространството като конструираща собствен свят на познание чрез ‛ритуалното“ последователно следене на урока по немски. Или - ‛Въпросът на месеца“, който предоставя шанса слушателят да придобие статута на автор и сам да създаде текст, получаващ признание в ефира.

Можем да търсим различния журналистически ‛почерк“ на ‛Дойче Веле“ и в поднасянето на актуалните информационни рубрики: новините (в които главен и доминиращ акцент са информациите от света; нетипичното им, характерно само за редакциите на DW представяне); всекидневната рубрика ‛България в чуждите медии“ (без конкурентен аналог е последователният стремеж да се проследят най-значимите информации, в които присъства името на страната ни); прегледът на германския печат (само коментарните страници, избягнат е лошият навик да се преповтарят новините от деня, преразказани в пресата); ‛Пулс“ (интервютата на Румяна Таслакова със събеседници, които другите медии пропускат).

В последната си програмна схема DW направи доста смела и амбициозна стъпка, като обособи двучасова сутрешна програма (от 7 до 9 часа). Тук се крие най-голямото предизвикателство пред Българската редакция, защото тя влиза в пряка конкуренция с многобройните сутрешни блокове на останалите радиостанции. До този момент това, което отличава двата часа на DW в сутрешния времеви пояс, е пъстрата палитра от актуални теми.

Но емисията от 7 до 9 часа е твърде уязвима в битката със своите конкуренти заради относителната статичност на програмата, тъй като много от елементите в нея звучат на запис. Несъмнено е необходима динамика в звученето - 30-минутно политическо коментарно предаване например(но изцяло на живо и сблъскващо няколко различни гледни точки в ефир). Българската редакция има журналистическия ресурс за подобна стъпка. За да оцелее.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”