Реплика от ложата (театър), брой 9 (2448), 09 март 2007" /> Култура :: Наблюдатели :: Баналност в баналността
Български  |  English

Баналност в баналността

Отдавна на малцина прави впечетление съществуването на спектакли, скарани с добрата драматургия, добрия вкус, смислената режисура или завладяващата актьорска игра. Театралната посредственост завладя сцените. По-масовата публика я консумира с лекота. ‛По какви причини?“ е въпрос, който заслужва специално и отделно внимание. Тук само ще отбележа, че театрите не само че не се вълнуват от този въпрос и не търсят сериозна дисусия по него. По-често те пряко толерират посредствеността на сцената със спекулативни обяснения относно пазара и интереса на публиката. Сякаш пазарът се създава и регулира от някакви метафизични сили, пазарът на изкуствата е нещо като търговията с зеленчуци; а пък в частност театралният пазар у нас изобщо не е по-различен случай, като се има предвид фактът, че театрите са държавни. Резултатите от бурното развитие на този толериран плосък, посредствен, битов и старомоден театър тепърва ще берем, макар да се съмнявам вече, че това театрално настояще и настъпващо бъдеще някого изобщо интересува. ‛Маршрутка“, ще го кажа направо, е съвършен продукт на ширещата се театрална посредственост.

В упражненията си в областта на драматургията тук Елин Рахнев е надминал себе си. ‛Маршрутка“ има претенцията да е актуална иронична реплика на Стратиевия ‛Рейс“. За тази цел обаче е нужен поне малко от Стратиевия сатиричен талант, частица поне от великолепното му остроумие в създаването на афоризми, от въображението му, превръщащо баналния битов абсурд в уникален, абстрактен драматургичен модел. Тоест, все качества, които самозваният драматург на ‛Маршрутка“, за съжаление, няма. Взел обаче желаното за действително, той претенциозно твърди, че ‛пътуването с ‛Маршрутка“ не е пътуване, а валс на сетивата“, че ‛то е абсурд в абсурда, задръстване в задръстването, кикот в сълзата“. Новото му творение си е баналност в баналността. Вместо на Стратиевата абсурдна драма, то е неуспешна реплика дори на НедялкоЙордановите пиеси от началото на Прехода. Тоест, пряк наследник е на ‛социалистическата репликова драматургия“.

Спекулата с битовите проблеми на българина, принципът ‛дума дума отваря“, типажите от ежедневието, т.нар. ‛обикновени хора“ с обикновени проблеми са запазената марка на репликовата драматургия от времето на късния социализъм; отражението на действителността – негова ‛ars poetica‛. Ако някой си е мислел, че това е миналото на българската драматургия, ‛Маршрутка“ лесно ще го опровергае.

Шофьор, който го боли кръста и работи като статист в кинопродукции, мъж около 50-те с кредити, изневеряваща му жена и носталгия по соц-а, тинейджър-рапър с бунтуващи се хормони, рускиня, живееща от години в България, изкарваща си хляба с телефонна ‛фруктова любов“, са само част от ‛типажите от ежедневието“ в тази ‛Маршрутка“, които отразяват съвременния българин ‛като такъв“, според Елин Рахнев. Докато всъщност са образец на драматургичната безпомощност.

Попълването на кръстословици от пътуващите, претендиращо да се превърне в метафора по Радичков, мечтанията за Венеция на пътниците, напомнящо мечтанията на хората от СтефанМосковата ‛Улица“, напъните за афоризми в стил Стратиев – всичко това е жалка претенция за постмодерна иронична игра уж с цитати. Да замълчим за пълната неспособност затворената ситуация в ‛маршрутката“ да се превърне в източник на какъвто и да е тип драматургичен диалог, вместо безкрайна размяна на пошли реплики, откровено заиграващи се с телесната долница. Изобщо в часовете по творческо писане или драматурия ‛Маршрутка“ би трябвало да се показва като пример как не трябва да се пише за сцена и дори за телевизионно шоу.

С основание подтиснал поетичните напъни на ‛драматургията“, Пламен Масларов е усилил всичките й гореописани качества и е поставил спектакъла в стил нео-соц-естрада, дообогатен с този на телевизионните шоу-програми. Всичко, за което можете да се сетите от новогодишните продукции на Хачо Бояджиев, е обогатено с най-доброто от ‛Шоуто на Слави“ и допълнено с ‛мулти-медийни елементи“ – прожекции, радио-включвания, кино-кадри и пр.

Колкото до актьорите, спектакълът е чудесно потвърждение на старата истина, че не може да има добро актьорско изпълнение в посредствена драматургия и представление. Дори актриса като Мария Статулова не може да направи нищо, а да не говорим за Нона Йотова или Тончо Токмакчиев, които и без друго дължат популярността си повече на медиите, отколкото на сложни и незабравими сценични образи.

С подобни представления Сатирата вероятно ще отговори успешно на показателя ‛публика“, но рискува да изтрие напълно от нейните представи театъра като изкуство и да утвърди практиката, внушаваща й, че ‛театър“ означава пошло миметично отражение на действителността на живо за бърза консумация във вечерните часове.
още от автора


"Маршрутка" от Елин Рахнев. Режисьор Пламен Масларов. Участват Деян Манчев, Нона Йотова, Мария Статулова, Кирил Ефремов, Тончо Токмакчиев, Стефан Денолюбов, Богдан Казанджиев. ДСТ "Алеко Константинов".
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”