Български  |  English

Надя Тимова:

По повод тазгодишната анкета в съзнанието ми изплуват изложби, представящи предимно чуждестранни артисти – Наойо Ямамото, Тристан Жан-Вале, Естер Ферер, Райнер Щайнхарт, както и артистите, взели участие в проектите Virus! Virus!, CENTRAL и Мобилни студиа. Не мога да пропусна и артистите от швейцарската формация GANZBLUM, които участваха на Шуменското биенале. Позицията ми може би е крайна и субективна, но подобни събития разчупват познатите и до известна степен клиширани структури на българските представяния.

Една от най-запомнящите се, според мен, изложби е френската Virus! Virus! в СГХГ, която адмирирам най-вече заради провокативната й концепция. Кураторката Леонор Нуридсани ‛изнесе“ изложбата и извън галерийното пространство, което за нашата практика, струва ми се е, доста новаторско решение. За съжаление, тази й част не стана достояние на по-голямата част от публиката. Силно впечатление прави (за пореден път) очевидното ‛изпадане“ на най-младото ни поколение артисти. Няма да отегчавам с преповтаряните причини за липсата на... какво ли не, но само ще кажа, че много се ободрих от успешното участие на няколко наши млади художници, появили се на изложби, които по-презумпция трябваше да затвърдят добрите впечатления от вече ‛утвърдилите се“, но уви, случи се точно обратното. Едно такова силно представяне бе видеото на Желко Терзиев в проекта ‛Трафик на хора“.

Другата изложба, която харесах, бе на Тристан Жан Вале, отново в СГХГ, тъй като чрез своите на пръв поглед изяснени като концепция фотографии, този автор провокира съжденията ми относно понятия като ‛шаблонност“ и ‛наратив“. Допадна ми също изложбата CENTRAL, тъй като там се демонстрира нивото на относително млади художници от Югоизточна Европа, най-вече от региона. Не останах обаче възхитена от селекцията на българските автори, особено от подбора на работи.

През май в СБХ гостува немският фотограф Райнер Щайнхарт, който се представи с изложба, богата на невероятно разнообразни впечатления, предизвикани от изразните възможности на един почни незабележим символ – сфетофарното човече.

В класацията за най-запомнящи се събития бих поставила също изложбата на Наойо Ямамото в ‛Арт Алея“, ‛Трафик на хора“ в Червената къща и позакъснелия първорманс на Естер Ферер в Института ‛Сервантес“. Много впечатляващи бяха изложбите на Генко Генков и ‛Нито бял куб, нито черна кутия. История в сегашно време“. ‛Важно съобщение“ и ‛Умножаване на отраженията“ също намирам за поучителни заради някои техни аспекти.

2. На първо място, трябва да се изтъкне един голям недостатък на почти всички наши изложби - качеството на експониране на работите. То е определящо, тъй като подчертава контекста на всеки отделен проект. И да има значими измежду тях, те буквално се задушават сред множеството несъвместими като визия и концепция провисени на конци “творби“.

Ако трябва да изтъкна тук още един, вече по-конкретен негатив, почти непростим, това е лошата организация на ‛международното“ биенале в Шумен, чието откровено провинциално работно време унищожи иначе добрите впечатления от повечето участници.

В ‛лошата“ класация бих поставила като цяло изложбата на произведения на преподаватели от НХА, а също така и темата ‛С мирис на соц“, по-конкретно експозицията ‛Инвентарен склад на социализма“ в Червената къща – по всички възможни критерии това за мен бе една слаба изложба.

3. Ако трябва да поставя едно-единствено събитие на първо място, то това е проектът Мобилни студиа. Почти ежедневното ми присъствие засилваше чувството на еуфория от това, че все пак ‛нещо“ се случва тук и сега. Начинът, по който всичко бе организирано от сутрин до вечер, при това на открито, създаде усещането, че е реализирана лелеяната идея за ‛открито“ (във всеки един смисъл) пространство, където всеки може да мине, да вземе участие или просто да осъзнае, че и тук има някакъв артистичен живот и че това е чудесно. Зарадва ме присъствието на някои от поканените чуждестранни артисти, като френската артистична формация nbsp например.

4. Моят водещ мотив за съставянето на тази импровизирана класация е разбирането за целесъобразност – за щастие, адекватно защитена от качеството на изброените събития. Одобрявам такива изложби, в които е заложен образователният елемент, тъй като смятам, че на този етап той е абсолютно належащ.

5. Без съмнение това е СГХГ, тъй като разнообразната й програма дава достатъчно поводи за оптимистични изводи, понякога дори за негативни коментари, което според мен е чудесно. Освен стратегията й, насочена към развитието на българското съвременно изкуство, тя прави до голяма степен и опити да наложи онзи критерий, според който тук направих своята класация.

6. Вниманието ми привлече гръмкото название ‛международно“ биенале за съвременно изкуство в Шумен. Останах приятно изненадана от факта, че открих за себе си български автори (които вече живеят извън пределите на страната), като Кирил Чолаков, Пламен Деянов и Марияна Василева, които се представиха с качествени проекти.

7. Затруднена съм да преценя годината като цяло, тъй като критериите ми търпят известни промени. Освен това, поради неколкомесечното ми отсъствие от страната, за съжаление пропуснах някои събития, като проекта ‛Изкуство за последно“ например. От него успях да видя само крайното представяне във вид на изложба. Бих искала да поздравя инициаторите му за добрата организация.


1. Кое събитие/ събития (до 5) от изложбения живот на София през 2006 остави/ха траен положителен спомен у вас и с какво? 2. Има ли нещо, което да ви е впечатлило в отрицателен смисъл? 3. Бихте ли поставили някое събитие на първо място – кое и защо? 4. Какво, според вас, трябва да е водещо при определянето на най-доброто/важното събитие на годината, какви качества трябва да притежава то? 5. Коя галерия/ галерии може да отличите за изложбена политика през изминалата година? 6. Има ли събитие от изложбения живот в страната, което да е привлякло вашето внимание и с какво? 7. Как по отношение на изявите в областта на визуалните изкуства бихте определили 2006 година - като по-скоро силна, или като по-скоро слаба и защо
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”