Български  |  English

Елисавета Мусакова:

1. Ще се огранича до българските автори: изложбите на Давид Перец и Генко Генков; изложбата от живописни платна и фотографии на Цанко Лавренов в НХГ – заради фотографиите; инсталацията на Станислав Памукчиев в СИБанк; представянето на Румен Жеков в кураторската изложба ‛10х5х3“. Но реално има и още – как да ги вместя в 5?



2. Не знам кое повече - текстовете на изкуствоведите, съпровождащи изложби, или липсата на такива текстове. Също така – бих забранила използването на епитета ‛духовно“ от страна на мас-медиите и не само от тях.



3. Не бих поставила нито едно. Но едно събитие застана на първо място там, където работя – изложбата, посветена на художествената и техническата рисунка от времето на Леонардо да Винчи. Разбира се, нямаше го Леонардо, но показването на преписа, наречен Трактат за живописта, от ученика му Франческо Мелци, беше нещо необикновено.



4. Въпросът е как да разграничаваме важното от доброто. Важно беше, например, да се покаже след толкова години какво става с българската илюстрация. Но изложеното не беше добро – като изключим едно-две до три имена. А иначе – добра е онази работа, в която се усеща Дух и която раздвижва и възвисява духа; лоша е онази, която се прави в името на самоизтъкването и чистата печалба. (Само не ме питайте какво е духът...).



5. Арт алея, СГХГ, Центъра за съвременно изкуство в Пловдив.



6. Второто биенале на съвременното изкуство в Шумен, което въпреки някои слабости на експонирането и на организацията, отбелязани от критиката (вкл. и мен), като цяло показа голямо разнообразие от автори, съвременни тенденции, ярки творби и действително проблематизираше своето ‛мото“. Обичам да гледам ‛Август в изкуството“ – там, поне досега, винаги има много материал за размисли, вдъхновения... и огорчения.



7. Всъщност има удивително много изложби и галерии, съвсем нямам претенцията да съм видяла всички, макар че би трябвало, но мисля, че тенденцията в годината беше по-скоро към ‛силното“, макар че все още има повече неща, които са маркиращи, без да създават усещането за разгръщането на истинска сила.


1. Кое събитие/ събития (до 5) от изложбения живот на София през 2006 остави/ха траен положителен спомен у вас и с какво? 2. Има ли нещо, което да ви е впечатлило в отрицателен смисъл? 3. Бихте ли поставили някое събитие на първо място – кое и защо? 4. Какво, според вас, трябва да е водещо при определянето на най-доброто/важното събитие на годината, какви качества трябва да притежава то? 5. Коя галерия/ галерии може да отличите за изложбена политика през изминалата година? 6. Има ли събитие от изложбения живот в страната, което да е привлякло вашето внимание и с какво? 7. Как по отношение на изявите в областта на визуалните изкуства бихте определили 2006 година - като по-скоро силна, или като по-скоро слаба и защо
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”