Одеон"" /> Култура :: Културен коктейл :: Седмица на Иранското кино в "<i>Одеон</i>"
Български  |  English

Седмица на Иранското кино в "Одеон"

От 8 до 13 януари 2007 във фимотечно кино ‛Одеон“ при голям зрителски интерес се проведе Седмица на иранското кино, организирана от Културното представителство на ИР Иран и Българска национална филмотека.Това е третото подобно събитие след седмиците от 1993 и 2001. Така българският зрител успя, макар и частично, да се запознае с една от най-интересните съвременни кинематографии, която от началото на 90-те на миналия век закова вниманието на всички световни фестивали и донесе на иранските режисьори най-престижни награди. Имена, като Аббас Кияростами, Мохсен Макмалбаф, Маджид Маджиди, Джафар Панахи, Самира Макмалбаф (и други, разбира се) са неизменно във фокуса на критическия анализ. Едва ли обаче някой може да твърди, че е открил печелившата формула на иранското кино. И все пак, най-общо като че ли всичко е въпрос на особено, меко светоусещане, на изначално уважение към човека. Не е случайна аналогията, че иранските филми са нежни като персийските килими.

Близо 100-те ирански филма годишно са избрали да вървят по свои, стръмни пътища и да не имитират чуждите жанрови образци. Авторите споделят авторското си виждане за житейската несрета, като се вглеждат в бита и взаимоотношенията на най-бедните и маргиналите, често изследват живота на децата и там, в най-баналните ситуации намират универсалните драми и трагедии на съвременния човек. Външната форма на тези филми като правило е аскетична, без нарочни ефекти, докато погледът прониква зад видимостта и разбулва духовните пластове. Ритъмът е бавен и съзерцателен, актьорската игра е силна и органична. Усетът към красивото е сякаш кодиран в родовата памет на иранските режисьори – традициите на персийската култура присъстват във всеки кадър, във всяка композиция. Въпреки често ‛неореалистичния“ си стил, тези филми вълнуват. Ето какво беше казал гостувалият в България Джафар Панахи: ‛Правим така, че в крайчето на окото ви да се появи сълза, но тя да не се търкулне...За разлика от мелодрамата, която се старае да изтръгне плач от зрителя, ние прекъсваме сцената точно в момента, в който сте готови да се разплачете. Не искаме да разчувстваме хората, искаме да ги накараме да се замислят...“ И шестте филма в наскоро отминалата седмица генерираха катарзис и емоции. И ни накараха някак естествено да се замислим. ‛Студена сълза“ на Азизаллах Хамид Нежад разказва за могъщата сила на любовта, която не може да бъде унищожена дори от смъртоносни мини и локална война. ‛Зад завеса от мъгла“ на Парвиз шейх Тади – за необходимостта от майчинска загриженост към различните от нас, към хората с недъзи, като глухонямото момче от филма. ‛Толкова далеч, толкова близо“ - за крехкостта на живота пред болестите и стихиите, за цената на славата и богатството, за фаталното отчуждение, но и изстрадана прошка между баща и син. ‛В светлината на луната“– за трудната мотивация да станеш духовник. ‛Светлинка е запалена тук“ – за силата на вярата и нестандартните й проявления у налудничав пазач на свещена гробница. ‛Детето и войникът“ - за доверието и вярата в доброто. Четирите последни филма оформиха портрет на Реза Миркарими, един от водещите режисьори днес, шеф на иранската кинематография. Творчеството му следва традициите, като новаторски ги транспонира в ерата на глобализацията.

Блясък и привлекателност на Седмицата придаде и гостуването на голямата звезда на иранското кино Парса Пирузфар. Главен изпълнител в ‛Студена сълза“, той може да бъде наречен ‛иранския Иван Иванов“. Дошъл специално за Седмицата, великолепният Парса отговори на много въпроси в препълнената зала на ‛Одеон“ и порази зрителите с благородна сдържаност и мило, позитивно, но много мъжко излъчване.

Така желаният ‛диалог между цивилизациите“, който беше свръхзадачата на Седмицата на иранското кино, придоби симпатични човешки измерения.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”