Български  |  English

Балсам за ума и сетивата

Да се потопиш в света на Янош Хаи е нещо като да сънуваш с отворени очи. Понеже съм сигурна, че името му чувате/четете за първи път, пътьом ще спомена, че е роден в затънтено унгарско селце, завършва руска филология в Сегед, учи естетика в Будапеща, мечтае да бъде рокмузикант, учителства, работи в издателства, написва 17 книги – поезия, разкази, драми и два романа. ‛Ксанаду - земя, вода, въздух“ е най-четената унгарска книга за 2000 година.

Като се има предвид, че още в първата си стихосбирка унгарският писател е заявил: ‛Човек на име Янош Хаи не съществува“, логичен е въпросът, който читателят започва да си задава още от заглавието на книгата, даже след първите 4-5 глави, та и до самия й край – този Хаи май нещо ме баламосва, шегува се с мен! Докато се сетиш какво значи Ксанаду, докато се питаш този Марко има ли общо с оня Марко, авторът на ‛Милионът“, докато прокарваш пръст по картата да намериш пиранския залив, който сега е в Словения, трудно ще разгадаеш книгата. Защото за нея, както за любовта кодовете разгадават посветените.

Да, на този роман трябва да се посветиш, за да те хване за ръка и да те поведе из царицата Венеция, по стълбите на дома на венецианския търговец, по пиранските улички или из палатите на Стамбул, да те издигне на крилете на ангела, който отговаря за настъпването на деня и тътри слънчевия диск. Това обаче изобщо не е причина останалите да затворят книгата, а обратното – през всички извивки на словото, през всички перипетии на любовта и морските пътешествия през Александрия чак до Мраморно и Черно море, през летежа в небесните селения и пропадане в пристанищните кръчми, нещо невидимо дърпа читателя напред, нещо го държи нащрек, очите – отворени, а сетивата - изострени. И това – сигурна съм, се отнася за всеки, прочел книгата.

Не знам дали определението централноевропейски магически реализъм е валидно за прозата на Хаи, но във всеки случай тя притежава магическото. А в съчетание с поетическото, което се излъчва от всеки ред, въздействието е освен като съновидение, и като конкретен допир – до хладината на златото, до топлината на влюбеното тяло. Полифоничната структура на романа, както и експресивността му са белезите на най-добра съвременна проза. Янош Хаи разказва една история-приказка от времето на географските открития, когато светът се окръгля и престава да бъде същият. История за влюбения в златото венециански търговец, който с годините все по-унило се прибира от своето морско пътешествие през богатите пристанища, където от пролетта до септември трупа богатства. Но безчетните торби със златни монети не стоплят вече изстиналото сърце и тяло на съпругата му, която го очаква смирено във Венеция. Едно момиче с очи на котка в Пиран запалва огъня в сърцето му отново и той й построява палат, в който да го очаква всяка пролет. Докато верният му капитан продължава пътуването с неговия кораб, венецианецът се отдава на любовта в палата в Пиран при Анна. Защото пътуването и търгуването вече не му се услаждат. Друго иска той и го получава. Годините минават – пролетта и лятото – в Пиран, есен и зиме – във Венеция, но един ден той дочува какво говорят злите езици – през зимата, когато той е при жена си във Венеция, Анна приема в палата друг мъж. Трагичният край е неизбежен. От познатата история Янош Хаи създава магическа въртележка на живота – между реалността и отвъдното - както животът си тече. Романът преосмисля вечната тема за съперничеството и връзката между богатството и любовта със средствата на сгъстения поетичен език и на раблезианската ирония. Писателят ту ни въздига нагоре в населената с ангели, управлявана от небесния Отец райска градина, или ни среща с митологични герои, с исторически личности и крале, ту ни запраща в най-долнопробните средновековни кръчми, където груби моряци богохулстват, псуват и изобщо не живеят според правилата на добродетелта, а разказвачът на приказки-притчи Винций говори врели-некипели, примесени с вековна мъдрост. Впрочем разпуснатостта е твърде заразителна и ангелите, а даже и Господ на моменти наподобяват Монти Пайтън. Въобще писането на Хаи удържа трудното съчетание на висок поетичен стил с убийствена ирония, която приземява съвсем навреме устремилия се към възвишеното читателски дух. Това е изключително рядко умение, което те разчувства дотам, че да си спомниш своята история а ла Марлон и Марион, т.е. някое невъзможно влюбване, да изпиташ почти физическо удоволствие от пищността на живота, който блика от всяка страница. Преводът на Мартин Христов се е справил с трудната задача да улови тези нюанси и да ги предаде на български така, че да звучат и се четат с лекота.

Извън личните усещания обаче, романът носи качествата на философската проза, без да бъде нито за миг назидателен или поучителен. По-скоро симпатично вдъхновяващ за преосмисляне на ценностите, погледнати през далекогледа на времето. Откъдето се виждат любопитни детайли.
още от автора


Янош Хаи. "Ксанаду – земя, вода, въздух". Превод от унгарски Мартин Христов. ИК "Ерго". София, 2006. Цена 7 лева.
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”