Български  |  English

C’est la vie et c’est comme ça*

На 15 януари т.г., като реплика към скандала със станалата вече прословута изложба на антики от колекцията на Васил Божков в Брюкселския парламент, във вестник "Труд" уважаваният акад. Светлин Русев пише: "Всички прилагателни – "съмнителен", "сенчест" и т.н. с много повече основание [отколкото за Васил Божков] могат да се приложат за безбройните сенчести приватизационни сделки със съмнителни клиенти и още по-съмнителни резултати.‛

Защищавайки правото на Васил Божков да покаже своята още не разрешена законово, но съществуваща де факто колекция като лице на България, твърдейки, че нейното съществуване е по-малко грешно от съществуването на сенчесто натрупани капитали, известният ни художник изглежда иска да каже следното:

Животът е по-силен от мечтите ни за ред, справедливост, законност. Както богатствата, натрупани чрез съмнителни (и често явно нарушаващи законите) действия са факт, с който трябва да се съобразяваме – и нещо повече, вече са част от националното богатство, така и частните колекции, изградени в разрез със закона, в които голяма част от предметите нямат удостоверен произход, са факт, с който трябва да се съобразяваме, те са част от националното културно пространство.

Без съмнение той има право.

Всякакви възмущения за нарушаването на правилата на честната игра, всякакви апели за преразглеждане на случилото се, отнемане на незаконно натрупаното оттук нататък са за сметка на възмущаващите се – и тяхното възмущение изглежда с хода на годините все по-нелепо, смешно и жалко. Заводи, приватизирани за стотинки? Няма време да се връщаме назад. Тракийски могили и останки от антични градове са копани с булдозери и разграбвани? И изнасяни, и продавани? Как, кому – нито има време, нито има интерес, нито има кой сериозен човек да попита. Отломки от тях са попаднали в частни колекции? На черно? Няма значение. Важно е, че красотата ни краси.

Важно е натрупаните мръсни пари да се въртят в нашата икономика.

Мисля, че най-смисленото, което могат да направят управляващите, е да амнистират мръсните капитали и да узаконят възможно най-бързо частните колекции.

В сърцето си не тая неприязън нито към натрупалите капитали, нито към натрупалите капители. Неприятно ми е, че български интелигенти, учени, интелектуалци обслужват тези хора.

Но това е мой проблем.
още от автора
P.S.* Такъв е животът и това е положението. (фр.)


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”