Реплика от ложата (театър), брой 2 (2706), 19 януари 2007" /> Култура :: Наблюдатели :: Без мяра
Български  |  English

Без мяра

Това, за което представленията на Лилия Абаджиева съвършено нехаят, е спокойствието и уюта на зрителя. Те се целят в чувствата му. Шекспир, Чехов или Яворов, ако авторите могат да отключат желаните емоции, едно ‛автоматично сценично писане“ върху темата, толкова по-добре за вариациите. Важното е не на гледащия да му харесва дори, а да го извади от равновесие. Високата емоционална интензивност в тях обикновено рита по кокълчетата рационализъм, идеи, фабули, послания. Образите и музиката се надвикват в хор със задвижените от емоции думи, а телата едва удържат в самопародиращи се хореографии приливите си в действието на сцената. Така зад пародията изскача копнежът.

С други думи, Лилия Абаджиева прави театър със страст. Може и да не харесва човек представленията й, но, струва ми се, не може да ги отрече. Това е режисьорско качество, срещащо се рядко, което, разбира се, изобщо не означава, че ще изчезне. Известното изявление на Анре Бретон за красотата и конкретността при нея може да прозвучи като: ‛Театърът или ще бъде страстен, или няма да го бъде.“ Затова при нея средно няма – или, или.

‛В полите на Витоша“ цялото й внимание е изсипано върху любовта на Яворов (разбиран като надвремева фигура на силното любовно чувство) и затова вписва личността му (поезията/писмата му) в драмата. Пиесата е средата, а персонажите са просто различен тип фигури pro и contra любовното чувство.

В спектакъла отделно композираните сцени се редят не толкова според повествуванието на Яворовата драма, колкото според асоциативния поток във визуално-емоционалното разгръщане на чувството между двамата. По-горе казах неслучайно ‛автоматично сценично писане“. Квазитеатралният сюрреализъм може да се види като стил не само в това й представление. Но е особено чисто изявен в него. И не толкова “изобразително“, тоест с примери от сценографията. (Визуално се разиграват различни ‛-изми“ в добрата работа на Васил Абаджиев.) Той съвсем не се опира само на небето на Магрит върху малката сцена на заден план, която показва скулптираните срещи на двата. Впрочем, една от най-хубавите сцени с голия (импресионистичен) гръб на Мила (Христина Караиванова) и любовното изтриване на краката й от Христофоров, рецитиращ Яворов (Пенко Господинов) до масата с леген и бяла кана, се разиграва на тази сцена.

Организацията на сценичното действие изобщо въплъщава движението на режисьорското въображение. А то насочва цялостния поток на действието към разточително разливане върху двете сцени. В близкия план е първата – на битово-обществената реалност, на ‛полите на Витоша“. Там се използват пародии на нямото кино, агресивното телесно (в началото) или езиково (сцената с псуването) сбиване на всеки с всеки, скандалът, прерастващ в плюене с чаши вода, и пр. и пр. В задния и по-висок план е втората сцена – това е сцената на поезията и любовта, за която вече стана дума. Там, върху нея умират българските Ромео и Жулиета. Отвъд нея, всъщност над двете сцени, в смъртта, е показана люлката, на която са красиво преплетени полуголите тела на двамата. Чудесна, чувствителна е работата с осветлението.

Няколкото красиво-поетични сцени обаче потъват в разточителното визуално-пластично рециклиране на визии с любимите самоцитирания на Лилия Абаджиева, изразяващи безчувствеността на средата.

Парадоксът на представлението е, че като цяло не заразява с чувственост и емоции, както квазисюрреалният му стил копнее. Няма емоционалната плътност и чувство за (само)ирония на ‛Ромео и Жулиета“ или гневната чувственост на ‛Отело“ например. Ритмично разтеглено във времето, то с красиво-съзерцателно преклонение говори за възвишена любов, а изрича скучна протяжност.

Видимо е създавано със страст, но тя се е отляла в без мяра натрупваните драматургично-тавтологични сцени, изпаднало е в самоопиянение, тоест, паднало е в собствения си капан.
още от автора


"В полите на Витоша" от Яворов. Режисура Лилия Абаджиева. Сценография и костюми Васил Абаджиев. Участват Пенко Господинов, Петър Калчев, Емил Котев, Евгени Будинов, Стоян Младенов, Христина Караиванова, Светлана Янчева, Василена Атанасова, Александър Димов. МГТ "Зад канала".
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”