Български  |  English

Страсти по Балда

Скандалът в Републиканския театър за опера и балет в Сиктивкар, свързан с операта на Шостакович ‛Балда‛ (по мотиви от приказката на Пушкин ‛Приказка за попа и неговия работник Балда‛), получи широк обществен резонанс. Спектакълът в чест на 100-годишнината от рождението на композитора е цензуриран по настояване на представителите на Сиктивкарската и Воркутинската епархии на Руската Православна църква.

Всичко започва с това, че главният хормайстор на театъра Наталия Масанова предлага постановката да се обсъди със свещеници. Резултатът от дискусията, в която участва и секретарят на епархията игумен Филип (Филипов), е, че режисьорът на спектакъла Александр Зеленин предлага оскърбленията на финала да се отнасят не за попа, а за дяволчетата.

Игумен Филип заявява, че Пушкин се бил разкаял, че е написал тази приказка, а Дмитрий Шостакович ‛е написал за нея музика не по своя воля през 30-те години на ХХ век, когато в страната Църквата е подложена на гонения‛.

Но колективът на театъра не се отказва от постановката. Тогава Сиктивкарският епископ Питирим (Волочков) протестира с писмо до президента на Република Коми Владимир Торлопов. В резултат на това министърът на културата на републиката Надежда Боброва отказва да финансира постановката на ‛Балда‛.

Художественият ръководител на театъра за опера и балет Ия Бобракова съобщи на ‛Независимая газета‛, че спектакълът ще излезе орязан, т.е. като шест камерни номера, където фигурата на попа отсъства.

Възникват куп въпроси. Защо приказката на Пушкин и операта по нейни мотиви, написана от Шостакович, станаха обект на цензура в наши дни? Да смятаме ли това за досаден нонсенс или за реакция на Църквата срещу антиклерикална сатира? Как се възприема ‛Приказка за попа и неговия работник Балда‛ днес? С тези въпроси ‛НГР‛ се обърна към литературния критик Лев Анински, художествения ръководител на Сиктивкарския театър за опера и балет Ия Бобракова и професора от Московската духовна академия дякон Андрей Кураев.


Лев Анински: Цензурира се не Пушкин, а постановката по него. Но и самият Пушкин е имал сложни отношения с Църквата: от една страна е енориаш, от друга е написал ‛Гавриилиада‛. Ако ‛Приказката за попа и неговия работник Балда‛ се чете с едно око, а не с две, там биха могли да се видят само насмешки над попа – тогава много важна фигура в руското съзнание. Нашата Църква никога не се е противопоставяла на властта, а се е сливала с нея. Затова и отношението към нея е било: ‛където господарят, там и попът‛. В епохата на Пушкин велики имена като Сергий Радонежский били вече в миналото. От друга страна, тепърва предстояло възраждането на руската религиозна мисъл в началото на ХХ век, когато се появяват Сергий Булгаков, Павел Флоренски, Николай Бердяев. Времето на Пушкин е епохата, когато всички говорят за освобождение от диктата, в това число и от диктата на Църквата. Всяка епоха трябва да се разбира отвътре.

Ия Бобракова: ‛Приказка за попа и неговия работник Балда‛ не е антиклерикална сатира. Пълна измислица е, че Пушкин се бил разкайвал заради нея. Никъде няма написано такова нещо. Говори се, че Шостакович бил принуден да напише операта ‛Балда‛ едва ли не с извити ръце. Що за глупост! В началото на 30-те към него се обръщат от ‛Союзмультфильм‛ с молба да напише музика към приказката на Пушкин. Той я завършва през 1934. След това от ‛Ленфилм‛ го молят произведението да е не анимационен филм, а киноопера. Днес целият свят отбелязва юбилея на Дмитрий Шостакович. Спектакълът ‛Балда‛ върви в Москва, Санкт Петербург, Ростов и много други театри. Случилото се в Сиктивкар е покушение върху двама гении. Това е лека, невинна детска приказка, в която няма никаква трагедия. Църквата напразно я драматизира. Те твърдят, че попът не трябва да се показва, защото енориашите щели да престанат да ходят на черква. Мисля, че това е глупаво. Църквата си има свои посетители, театърът – свои.

Андрей Кураев: Реакцията на Сиктивкарското епархиално ръководство може би е обоснована. Вероятно това е реакция не срещу Пушкин, а срещу национализма на местната коми-интелигенция, която се опитва да върне хората към езичеството. Все пак, едно е да се разкаже виц за евреи от устата на евреин и друго – на немец или казак. Точно така анекдотът за попа от устата на руснак и православен човек (Пушкин например) се превръща в друг, след като е озвучен от проповедник на езичеството.

Според мен ‛Приказка за попа и неговия работник Балда‛ е нормално произведение на християнската традиция. Хуморът възниква от разрива между очаквания сценарий и неадекватното на тези очаквания поведение на персонажа. Смешната ситуация възниква, защото работодателят в приказката на Пушкин е свещеник, който би трябвало да е носител на висшите нравствени ценности. И ако се смеят на попа, то е именно заради съгласието с поповската (християнска) ценностна система. А за да се разбере доколко Пушкин е творил в канона на руската народна приказка, трябва да се прочете пълният вариант на ‛Кокошчица Ряба‛ от афанасиевския сборник. (Става дума за литературоведа Александър Николаевич Афанасиев, автор на най-пълния сборник ‛Руски народни приказки‛, чието първо издание е в 8 тома - от 1855 до 1864 - бел. ред.)


Независимая газета
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”