Български  |  English

Срещу надзирателите на духа

През октомври в. ‛Монд“ публикува петиция в подкрепа на Робер Редекер. 52 годишният учител е поставен под закрилата на полицията и редовно сменя местопребиваването си, откакто получи смъртни заплахи вследствие на публикувано във в. ‛Фигаро“ мнение, озаглавено: ‛Какво трябва да прави свободният свят, изправен пред ислямистките заплахи?“


Никаква свобода за противниците на свободата!“, ‛Забранено е да се забранява!“. Подобни лозунги съдържат повеления, поддаващи се парадоксално на безкрайни дискусии. Загубилият надежда заключава, че толерантността е сложна работа и смътно схващане.

Нетолерантният, възползващ се от абсолютната бъркотия, изисква да му зачитат предразсъдъците, анатемите, неговите изключителности: казвате, че е забранено да се забранява? От което заключавам, че е забранено да ми забранявате да забранявам. Едва Робер Редекер публикува статия, одобряваща папата и разглеждаща по свой начин отношението между исляма и насилието – и ето го заплашен със смърт. И някакви мили душици прошепнаха, че този ‛провокатор“, доведен до защитавана от полицията нелегалност, си го бил търсил.

Няма какво да умуваме тук – дали Редекер е имал право или не, по това може да се спори; дали е имал право да публикува мнението си, по това не може да се спори. Френското правило е ясно и точно, то изключва всякаква предварителна цензура.

Едва след като е изказано, всеки може да обсъжда изразеното становище или да се обръща към компетентните съдилища. В нашата Република никой не трябва да засяга основната свобода да се молиш, да мислиш, да говориш и да публикуваш.

Който отхвърля едно-едничко от тези безусловни права, зачерква всички останали и не може да се позовава на тях.

На моралните, политическите и конфесионални власти - на всички, без изключение - се пада да осъдят високо и отчетливо, без каквито и да било уговорки, изречените заплахи срещу Робер Редекер. В наше село не убиват с камъни, ние не екзекутираме ‛зле мислещите“.

Внимавайте с изхвърлянията! Така, както се обявява за ‛солидарен“ с учителя по философия, министърът на образованието прибавя в крачка, че ‛един държавен чиновник трябва да бъде предпазлив и умерен при всякакви обстоятелства“. Какво значи това? В дадените обстоятелства чиновникът по-малко свободен с перото си ли трябва да бъде, отколкото един журналист не-чиновник, пенсионер, безнесмен или бездомник? Неочаквана приписка към статута на държавния служител ли е това? Или пък нов и отвратителен ‛принцип на предпазната мярка“ в духовната област?

Теренът е хлъзгав. Берлинската опера изтегля от афиша си една постановка на ‛Идоменей“ (Моцарт), това е обезпокоителен симптом. Става дума за възстановяване на спектакъл – същото представление не е предизвикало никакви смущение преди четири години. Вече само един полицейски инспектор да се обезпокои, и директорката на операта се развилнява. Мнозина отговорни хора, между тях министърът на вътрешните работи и депутати от столицата, се обявиха срещу ‛автоцензурата‛, ‛ножиците в главата“ и ‛подло тероризирано коленичене пред предполагаемия тероризъм“.

Какво от това, след като зрителят може да остане лишен от спектакъла. Европейския съюз ще ликвидира ли своето културно своеобразие, първородното безсрамие, което Атина на Сократ и Перикъл честваше под името parrhesia –откритото говорене, право и задължение да излагаш мнението си, колкото и шокиращо да изглежда то? Ще преклоним ли глава пред една шепа фанатични проповедници, желаещи да надзирават духовете?

Защитавайки своята свобода, европейският дух не напада никоя култура. Той осигурява всекиму – католик или протестант, евреин или мюсюлманин, религиозен или не – правото да се изразява, да възразява и да твори. С това Европа известява, че в един свят в пламъци тя си остава заслон, където дори самотната съвест трябва да бъде чута, публикувана и обсъдена. Нищо общо с някаква омраза към мюсюлманите, напротив! Мюсюлманските работници имигранти, писатели или теолози имат нужда от нашите свободи. Европа не забравя, че преди десет века преоткри своите гръцки корени и своето Просвещение в един, по-отворен от нея, ислям. Както и много добре знае, че ислямистите убиват главно мюсюлмани.

‛Аферата Редекер“ надхвърля Редекер. Ако устоят на заканителните заплахи, които са надвиснали над тяхното изкуство да живеят и общуват, европейците ще се противопоставят в планетарен мащаб на нахлуващата власт на ножа, на калашника и на човешките бомби.


Le Figaro, 6 октомври 2006 г.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”