Български  |  English

Шедьовър на националната балетна драма

На 2 декември, с премиерата на балета ‛Козият рог“, се отбелязаха петдесет и пет години творческа дейност и седемдесет и пет години от рождението на проф. Петър Луканов. Името му не се нуждае от представяне, защото той е сред най-значимите творци в българската култура. Талант, продуктивност и работоспособност си дават щастлива среща в лицето на изтъкнатия ни хореограф. Днес творчеството му наброява десетки заглавия във всички форми и жанрове – мащабни постановки, едноактни спектакли, миниатюри, хореографии за балетни филми, оперни спектакли, мюзикъли. С неизчерпаема енергия, готов да експериментира, но и здраво стъпил както на универсалната класическа лексика, така и на националната ни самобитност, Петър Луканов не престава да изненадва почитателите на балета с нови проявления на творческата си фантазия. Измежду многото създадено от него не може да не се спомене, че стихията на забележителния ни творец са сюжетните спектакли – ‛Легенда за любовта“, ‛С любов за любовта“, ‛Ромео и Жулиета“, ‛Парижката света Богородица“. Приносът на Петър Луканов към българската танцова драматургия е безспорен. ‛Дъщерята на Калояна“, ‛Нестинарка“, ‛Хайдушка песен“ и особено ‛Козият рог“ са ярки самобитни спектакли, с изцяло български сюжет, музика и хореография, без които националният ни балетен театър не би бил същият. Музикалност, въображение, усет за драматичност, вродено умение за пластично извайване на образите - много са качествата на таланта му, но като че ли от най-силните е умението да разказва чрез движения – интересно, увлекателно, завладяващо. Балетът ‛Козият рог“ в най- голяма степен илюстрира достойнствата в творческия маниер на Петър Луканов. Не напразно именно тази разтърсваща балетна драма избра изтъкнатият ни хореограф, за да отбележи двойната си годишнина.

Обречена на успех е постановката ‛Козият рог“ още с първата си поява през 1983 г. на сцената на Софийската опера.Сюжетът от едноименния разказ на Николай Хайтов, музиката на Красимир Кюркчийски, хореографията на Петър Луканов – съчетаването им може да значи само едно – шедьовър. Това е спектакъл, на който зрителите забравят, че гледат балет. И най-запалените фенове не броят пируети и не забелязват колко високо си е вдигнала крака балерината. Всички в залата следят със затаен дъх случващото се., а на трагичния финал сълзите не са изключение.Единодушно ‛Козият рог“ е обявен за най-българският балет, а мястото му в репертоара не се поставя под съмнение. Зрителският интерес е огромен и не стихва през следващите години. Към днешна дата спектакълът претърпява още две реализации - в Русенската опера през 1997 г. и отново в София – през 2000 г. С всяка различна версия проф. Луканов работи с различни екипи като художници, диригенти, артисти и променя танцовата лексика в съответствие с особеностите на изпълнителите и състава на трупите. Затова именно премиера, а не възстановка е най-точното определение на настоящето издание на хореографския шедьовър.

И в балетната версия, както и във филмовата, литературният сюжет е променен в съответствие с особеностите на отделните изкуства. Либретото на балета е дело на Милен Паунов и съхранява съвършено драматичния, остро конфликтен заряд на творбата. Обикнатите от Николай Хайтов теми за насилието, отмъщението и любовта намират своето разрешение във внушителни хореографски платна. ‛И тая кървава история започва с насилие“ – това е началото на разказа. ‛Насилието ражда насилие“, формулира проф. Луканов основната идея, но темата за насилието, изключително актуална в днешно време, намира своето многостранно развитие в хода на спектакъла. В свят на жестокост любовта няма място, тя е обречена, а животът е един безкраен низ от насилия. Отмъщението, макар и справедливо, неусетно обсебва и погубва личността, обезсмисля се и като бумеранг се връща. В природата на човека е да обича и да бъде обичан. И когато тази основна ценност е погазена, победители няма, има само жертви и насилници, има смърт и нещастие. Драматургия, музика и хореография с епичен размах градят внушенията си, пресъздавайки историческото време и нрави, носещи универсални човешки послания. В две действия и осем картини се илюстрират основните епизоди, като всеки от тях е пресъздаден с точно намерен пластически израз.

Забележителен е психологизмът в представянето на отделните персонажи. Всеки от тях си има точен хореографски портрет. Творческо откритие са дуетите на Мария и Кара Иван, наситени с тънък психологизъм и безпогрешни пластически детайли. Ансамбловите сцени, като опожаряването на дома и оплакването на Лазар, са шедьоври на националната танцово-симфонична драма. Безспорно най-ефектната и въздействаща сцена е финалът. Покъртителната сцена на самоубийството на Мария, последвана от картината на отчаяно увисналия на чановете, спуснати като че ли от небето, Кара Иван, неизменно е предизвиквала сълзи и възторг. Истински апотеоз на окаяната историческа съдба на българина е финалът и хореографско-симфоничният образ се извисява до най- проникновените прозрения в българското изкуство.

Естествено, че атмосферата на Родопите и турското робство не може да оживее без помощта на художника и сценографа. От времето на първата версия сценографията и костюмите претърпяват промени, но остават основните елементи – завесата–символ, планината, чановете. Сценичното оформление е на Иван Йорданов, чието дело е изключително оригиналната завеса –пано в цветове на почва и скали, с вплетени в тъканта чанове. Настоящите обновени декори са на Валентин Топенчаров. Костюмите са на Васил Докев – художник с голям опит и познания в сферата на фолклорната стилизация. Диригент на спектакъла е Цанко Делибозов. ‛Диригентът на първата постановка бе незабравимият Димитър Манолов. ‛След смъртта му не се намери диригент, който да иска да застане на неговото място - сподели Петър Луканов дни преди премиерата - при поставянето в Русе никой не искаше да се наеме с изключително трудната партитура на Красимир Кюркчийски. Положението беше тревожно, когато Цанко Делибозов даде съгласието си, при това без никакво време за репетиции. Резултатът беше блестящ. От този момент не мога да си представя друг диригент за ‛Козият рог“.“

Един спектакъл истински оживява с убедителното актьорско пресъздаване на хореографския текст. А такова определено имаше и най-вече в изпълнението на Ясен Вълчанов в ролята на Кара Иван. Единственият изпълнител в настоящия състав, който е танцувал в първото представяне на спектакъла през 1983 г., в което се превъплъщава в образа на Лазар. Преминал през всичките редакции и етапи в развитието на постановката, големият ни артист добавя и обогатява, наслагва нови щрихи в извайването на образа. В резултат на щастливото съчетание на танцова дарба, актьорско присъствие и непрестанно търсещ дух, днес първият ни балетен театър може да се гордее с актьорско превъплъщение, съперничещо на най-големите световни върхове. Съвършената техника се е разтворила в невероятен по силата си драматичен заряд и когато е на сцената, Ясен Вълчанов не оставя нито за момент зрителят да си поеме дъх.

Образът на Лазар бе изпълнен от Трифон Митев с присъщата за него лекота и вродена музикалност. Диляна Никифорова, безспорно балерина от класа, не бе убедителна в цялостното изграждане на образа на Мария. Личеше си, че беше хвърлила много усилия и както винаги е подходила с отговорност и разбиране в подготовката на ролята. Мария е определено предизвикателство за лиричната и изтънчена Диляна и все още си остава такова. Има какво още да се желае по отношение на качества, като спонтанност, първичност, стихийност. В епизодите с ‛момчето Мария“ Диляна се доближаваше повече до типажа на Гаврош, отколкото на ожесточеното зверче, какъвто образ е заложен както в литературния първоизточник, така и в хореографската интерпретация. Определено по-силна е изтъкнатата ни прима в сцените на събуждането на жената в Мария, дуета с Лазар и особено в трагичния финал.

Интересно решение на проф. Луканов е изборът на Сара Нора Кръстева за ролята на Елина. Самата балерина сподели, че характерът й е по-близо до този на Мария. Точно за това Сара Нора изгради образ точно на майката на Мария, а не на мъченица и икона, каквото внушение се градеше в предишните версии.

За съжаление, от звездния списък на първите спектакли отсъстваше името на Веса Тонова, която несъмнено би била убедителна и интересна като превъплъщение и в двете женски роли, но ангажименти зад граница не й позволиха да участва в подготовката на премиерния спектакъл.

Едно от големите достойнства на ръководителя и хореографа Петър Луканов е да се доверява на съвсем млади изпълнители. Така за ролята на Мария се подготвя двайсетгодишната Марта Петкова, а за тази на Кара Иван - съвсем младия Никола Хаджитанев, който е за първа година в състава на балета на Софийска национална опера. На премиерния спектакъл Никола Хаджитанев даде заявка за звездно бъдеще с убедителната си интерпретация на Хюсни – един от тримата насилници. Безспорно е израстването на всеки едни от изпълнителите в работата по постановката и в този смисъл ‛Козият рог“ е школа за актьорско майсторство. В този спектакъл техниката е сложна, динамична, използвани са различни начини на танцов изказ, но безпогрешното и точно изпълнение на комбинациите съвсем не е достатъчно. И най-виртуозното изпълнение се обезсмисля, ако не се превърне в пластичен израз на драмата.

‛Най българският балет“, ‛явление“, ‛принос в съкровищницата на националните ни духовни ценности“- още от появата си балетът ‛Козият рог“ се радва на искрено и спонтанно одобрение и на специалисти, и на публика, така беше посрещнат и сега – с много възторг и нестихващи аплодисменти. Ясен Вълчанов нарече спектакъла ‛паметник на културата“ и добави, че по мащаб и монументалност може да бъде сравнен само със ‛Спартак“ на Юрий Григорович.

С ‛Козият рог“ проф. Петър Луканов отбеляза житейската си и творческа годишнина, но всъщност спектакълът вече се е превърнал не просто в личен творчески връх, а в емблема на националната ни балетна драматургия, в класика, която трябва неизменно да присъства в репертоара на първия ни балетен театър.
още от автора


Премиера на балета "Козият рог" и годишнина на професор Петър Луканов
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”