Крешендо/декрешендо (музика), брой 44 (2703), 14 декември 2006" /> Култура :: Наблюдатели :: Кантатна музика от Пърсел и Бах
Български  |  English

Кантатна музика от Пърсел и Бах

Точно тя състави предколедната програма на хора и оркестъра на Българското национално радио с гост-диригента от Германия Андреас Херман. Концертът започна в ред, обратен на този, който бе обявен в програмата (впрочем, там цареше класическо българско изобилие на неясноти и непълноти – липса на заглавия и дати на създаване, липса на солисти, нито ред за творбите и т.н.). В театралното послание на кратката кантата на Пърсел ‛Слава на Бога“ Херман потърси по-лежерна звучност от хора, който според възможностите си подчертаваше изящната монолитност на фразите. В известната Бахова кантата, обявена в програмата само под номер 140, а всъщност със заглавие ‛Събудете се, вика ни гласът“, ни показа цялата култура и на поканените немски солисти, които преимуществено пеят църковна музика – сопрана Сузане Винтер, тенора Херберт Хайдер и бас-баритона Мартин Данес. Без да блестят с някакви колосални гласови качества (а за жанра това не е и най-важното), певците показаха стабилна култура – професионални познания за бароково пеене – прав, малко вибриран тон, натрупване, а не избиване на динамика, премерен динамичен диапазон, изискана артикулация на текста във фразата. Диригентът ръководеше преди всичко хора, което на места се отрази в баланса с оркестъра.

Най-очакваната композиция естествено бе известният Бахов ‛Магнификат“ за два сопрана, алт, тенор и бас, хор, 3 тромпета, тимпани, 2 флейта и два обоя (д’ аморе), струнни и басо континуо (с фагот и орган). Към предишните имена тук трябва да добавим още едно немско име – на Стефани Ирани, и на българката Десислава Иванова, чието име липсваше изобщо в програмата, та се наложи да се съобщава допълнително. Отминавам тези неприятни моменти заради голямата доза удовлетворение, което изпитах от изпълнението на известната творба. Работата е там, че когато става дума за хорова композиция на Бах и нейно изпълнение тук, винаги изпитваш притеснение. Причините се знаят – те са най-вече в професионалното неусвояване на основни вокални техники, свързани с немската музика изобщо. И обикновено то се компенсира от силни и нечисти звуци. Приятно ми беше да установя една коректна динамика, в повечето случаи стремеж към културно фразиране и вслушване на хора в солистите. В тяхната емисия имаше голяма доза добра традиция, имаше състояние на духа, от което и хорът, и оркестърът ‛прихванаха“. Имаше го и ликуването в Et exsultavit (сопрановата ария с оркестър) и в Esurientes (с тембъра на алта), имаше и идея за сила и мощ в хора във Fecit potentiam и във финалните два номера на творбата. Едно спокойно, привично настроение в изпълнението, което те обзема, независимо от различни видове ‛пропадания“. Изглежда, на фона на невъзможни изпълнителски случки, които се представят като извънредни, критерият трябва да стане ‛по-реален“ за нашата действителност. С това изречение не искам да подценявам нито положения труд, нито доста адекватния резултат в музицирането и в изпълнението на музиката от Пърсел и Бах.

Но имаше все пак един миг, в който носталгично си помислих какво би станало, ако този концерт се състоеше от двете български и много качествени творби, и двете със заглавие ‛Коледа“, на двама големи в българската музика – Димитър Ненов и Константин Илиев. Дали залата щеше да бъде по-празна (защото сега беше наполовина пълна), дали атмосферата щеше да бъда по-малко европейска. Не им върви на тези хора - и в близкото минало, и днес. Причините са различни, но резултатът е един и същ.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”