Думи срещу думи ( литература), брой 44 (2703), 14 декември 2006" /> Култура :: Наблюдатели :: Лот на бензиностанцията
Български  |  English

Лот на бензиностанцията

Как бихте реагирали, ако в задръстването на Орлов мост ненадейно ви се яви ангел, стъпващ по покривите на колите, обърне се към вас и поиска да си зарежете работата и да тръгнете да изпълнявате някакви чудновати Божии заръки? Е, в разказите от новата книга на Елена Алексиева, „Кой?“ се разиграват подобни ситуации. Това са разкази за кардиналното разминаване между божествения и човешкия дневен ред. Книга Битие също отчита, така да се каже, нежеланието на Авраам да принесе сина си в жертва. Но в Евангелието не пише дали на Лазар му се възкръсва. Според Елена Алексиева – не.

Намесвам я така пряко и категорично, защото в „Кой?“ тя е властен автор. Навярно в отсъствието на достатъчно авторитетен Бог това е необходимост. Не че героите в крайна сметка не изоставят пътя си, за да тръгнат по Неговите неведоми пътища. Но и при това Той си остава за тях също толкова абсурден, неразбираем и далечен, колкото и преди. За религиозното съзнание природното бедствие е пратено от Бог. За полувярващите, едноизмерни хорица в разказите от „Кой?“ Бог самият е като природно бедствие. Връхлита и помита. Да не говорим, че стават грешки. Печатна грешка в писмената заповед за разрушаването на Содом спасява Лот, вместо някой си Фот, който всъщност бил истинският праведник.

Когато хванеш в ръка книга, за която са ти казали, че третира библейски сюжети, някак си очакваш преди всичко два подхода – или историческия, в който действието се развива в стилизирана библейска древност, или алегоричния, в който матрицата на разказа е насложена върху друга, най-вероятно модерна, плоскост. „Кой?“ не предлага нито едното, нито другото. Не историзация или алегория имаме тук, а буквализация на библейското в модерен контекст. Сюжетите са си библейски, но се разиграват в пестеливо щрихирана съвременна обстановка – жената на Лот е превърната в стълб от сол на бензиностанцията, където спират да заредят при бягството си от Содом. (Впрочем, ключов момент в плана на цялата книга – сурово се наказва опитът да разбереш, да видиш какви ги върши Бог: как да приеме това питащото модерно съзнание?) Играта между съвременния контекст и библейския колорит произвежда иронично разминаване. Но всякакъв намек за алегоричност е старателно изчистен. Не Пенчо попада в ситуацията на Лот, а Лот е отскубнат от оригиналната си почва и захвърлен в съвремието. Затова и сюжетите са максимално опростени, оголени, фокусирани върху най-непосредствено човешкото. Героите на Елена Алексиева са непретенциозни, естествени човеци. Ако знаят, че Бог има за тях някакви сериозни планове, всъщност биха предпочели да си насочи плановете към другиго. Те ядат, пият, правят любов, раждат, остаряват, умират – и почти нищо друго. Ето защо божественият дневен ред им идва като гръм от ясно небе.

„Кой?“ е много концептуална книга. От най-концептуалните. Не стига, че всички разкази третират библейски сюжети, ами има и една подводна тема, която минава през повечето от тях: зачеването и раждането. Не че това не е централна тема за Битие, но съотнесена с онова, което означават за съвременната цивилизация демографията и генетиката, някак си зазвучава по друг начин. Светата Троица в структурата на тази книга е заменена от една семейна троица, както подсказват и заглавията на три от разказите: „Бащата“, „Майката“ и „Синът“. Една подложена на дълбоко съмнение троица. Защото „бащата“ в съответния разказ е Лот, оплодил дъщерите си, а „синът“ е живият абсурд на клонирането. „Майката“ пък – Ревека – в съня на Иаков заема мястото на самия Бог на върха на стълбата. (Апропо, в началото на този разказ – раждането на Иаков – се ражда не само Иаков, ами едно ново, едновременно вдъхновено и премислено, прекрасно писане).

По едно време ми хрумна да напиша, че тази книга не е за вярващи хора. Всъщност далеч не съм убеден в това. Даже ми е извънредно интересно как би реагирал на нея един дълбоко вярващ човек, още по-добре – теолог. През 1919 Българската православна църква отлъчи Николай Райнов заради романа „Между пустинята и живота“, а през 2002 успя да свали от ефир „Последното изкушение на Христос“. Дали би протестирала срещу „Кой?“ Ех, какво по-добро свидетелство, че Словото все пак продължава да е важно...
още от автора


Елена Алексиева. "Кой?". ИК "Колибри", 2006. Цена: 9 лв.
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”