Петък, ранна утрин ( телевизия), брой 44 (2703), 14 декември 2006" /> Култура :: Наблюдатели :: Идеология на фатализма: късметлии и пролетарии
Български  |  English

Идеология на фатализма: късметлии и пролетарии

... Ми излаза вода отсекъде.

Виолета, Big Brother 3


Българските автори на шоуто ‛Big Brother“ си падат по обобщенията. Третият сезон на reality-то обаче надмина всяка мяра в желанието му да прави едри изводи. Дали Палома е типичният представител на младото поколение в България? А дали Виолета е типичният представител на старото поколение в България? А дали еди-кой/коя си е типичният представител на еди-какво си в България? Все въпроси, предполагащи мащабни умозаключения, които и водещият Николай Кънчев, и неговите гости, и предишни, и настоящи участници в шоуто с охота изстрелват. Въобще, ако човек гледа ‛Big Brother 3“, ще реши, че продуцентите му са се заели не с меркантилната задача да печелят пари, а с благородната да реализират един социален експеримент, който ‛може много да ни каже за нас, българите“ – толкова силно бива прокарвана тази тенденция.

Разбира се, шоуто дава храна за размишления, но не в посоката, търсена от неговите автори. Това, което ни казва, не може да се позиционира в сферата на обобщенията, но може в сферата на противоречията. Този ‛Big Brother“, вероятно защото съзнателно избра за участници хора странни и едностранни – едни от социалното дъно, други от интелектуалното дъно - в някаква степен подсказва онова, което в момента е ‛българският народ“. И то най-вече като разделителна линия, отграничаваща едни българи от други българи. Които можем да разделим на късметлии и пролетарии.

За ненавистта и ‛класовата омраза“ между двете категории свидетелства скандалът, избухнал между, от една страна, двамата мъже Павел и Борислав, защитаващи своите ‛любими“ Палома и Лиляна, и едната от тризначките Вяра, хвърлила се на амбразурата, за да пази своята сестра Любов. Стигна се до заплахи за физическа разправа, до откровени обиди, а вътре в Къщата защитаваната Любов се тръшкаше, ревеше и се чудеше на ‛злобата на хората“. Обвиненията обаче, които двете страни си отправяха, могат да се синтезират така: любовните двойки: ‛Вие сте прости, срам ни е от вас, какво ще си помисли Европа, като ви види!“; контра-обвинението: ‛Вие нищо не знаете за живота, всичко ви идва наготова, докато ние сме постигнали всичко сами, без помощ!“. Всъщност, разделението вътре в Къщата и вън от нея се концентрира точно в това: едните се оказаха вулгарни и елементарни, но – оправданието е, че животът е бил тежък и това е естествена реакция; другите се оказаха мамини детенца и хора на шанса, които не познават истинския живот, който би ги смачкал, само да ги сграбчи. Един вид, късметлии срещу пролетарии: първите мислят за себе си в суперлативи, докато за другите единствено защото късметът е бил на тяхна страна, затова са успели; вторите също мислят за себе си в суперлативи, но понеже в този живот са нямали късмет, затова и не са така успели като съперниците си.

Донякъде от такъв род е и разделението, което тресе в момента българското общество: тежък труд срещу лека ръка: богатството не е резултат от работа, богатството е резултат от шанс. Както и бедността – от липса на шанс. Тоест убеждението е, че без късмет, без ангел-хранител, колкото и да се стараеш, каквито и усилия да полагаш – обречен си. Едно мислене, което гледа на богатството и успеха не с очите на търпението, а с очите на манна свише. Оттук идва и другото: случило ти се е да застанеш на някоя ключова властова позиция – употребявай възможностите – легитимни, нелегитимни – докато можеш, защото ще дойде момент, когато вече няма да заемаш това място. То не ти се е паднало, защото го заслужаваш, паднало ти се е по силата на обстоятелствата. И докато тези обстоятелства не са се обърнали срещу теб – корумпирай се. Другото поведение пък се (само)съжалява: А бе, и аз съм винаги готов да се корумпирам, само че никой не ще да ме корумпира. Поради което се оплаква: Ми излаза вода отсекъде. Но не защото така е редно, а защото така се е стекъл животът. И въпросът е не да работиш, за да обърнеш това течение, въпросът е да дочакаш шанса и да успееш да го уловиш, иначе си безсилен. Каква ти тук упоритост, нужен ти е единствено късмет.

Идеология на фатализма: Фортуна решава дали ще успееш, а ти си само пионка в ръцете й. Безгласна и безволева... Безсилна... Бездушна... Без...
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”