Крешендо/декрешендо (музика), брой 33 (2427), 29 септември 2006" /> Култура :: Наблюдатели :: В Червената къща – <i>ТукСега</i>
Български  |  English

В Червената къща – ТукСега

Миналата седмица в Червената зала (на Червената къща) дебатът бе музикален: цигуларката Биляна Вучкова и нейни съмишленици бяха организирали тридневна фиеста (фестивал) на съвременни музикални звуци, написани и импровизирани, възникнали преди години и в момента на изпълнение, познати и непознати за изкушените в съвременното музикално изкуство. Допада ми наименованието на събитието. ‛ТукСега“; то насочва към днешния момент на музикалното ‛ставане“ и на рефлексията, на отзвука, на реакцията, на (само)преживяването.

Можах да присъствам на две от трите вечери. В първата прозвуча Триото за струнни на София Губайдулина, една композиция от 1988 година (впрочем липсваше подробна програма; едно листче за три концерта не е достатъчно, когато става дума и за композиции, неизпълнявани изобщо). Окуражаващо изпълнение бе това, в което Биляна Вучкова заедно с виолиста Валентин Геров и полската виолончелистка Агнешка Дзюбак сработваха взаимно усещане за музикалното движение в триото. Началната и крайната му фаза особено, с кратките звуци-дъхове, редуващи се в трите инструмента, показа равнище на сработеност, което надхвърляше това на събирането за един само концерт. ‛Спонтанната“ част на вечерта не ме въодушеви, доколкото се усещаше известно подценяване на този акт, независимо от опитността на музикант като Валентин Геров, например. Просто импровизираната музика (особено за трима, от които двамата са предимно ‛класици“) изисква все пак повече подготовка и практика на дадения ансамбъл.

За сметка на това пък следващата вечер бе много приятна изненада със замисъла, с подготовката, с драматургията и с музиката, естествено. На сцената бяха отново двете дами – Вучкова и Дзюбак, заедно с кларинетиста Росен Идеалов – една от основните фигури в българската изпълнителска листа за съвременна музика. Концертът мина без прекъсване, на определено осветление, с чудесно внушение на настроение от музикантите, които се проявиха и като чудесни артисти. Началото сложи една композиция за виолончело и цигулка от Георги Арнаудов, съпроводена от миметични (в смисъл не на подражателни, а на изобразителни) движения от актрисата Юлиана Сайска. След допълнителен разговор с композитора разбрах, че творбата се нарича Amer Desir – miraculum (мистериална композиция, която предполага допълнителни ‛аксесоари“ към нея) върху италианския композитор Матеус де Перусио (Матeо от Перуджа - края на XIV, началото на XV век). В определени тактове на самото произведение има цитати от рондо на италианския предшественик на Арнаудов. Слушайки поредния интригуващ завой на Арнаудов към любопитната му този път стара епоха, слушателят-зрител ‛потъва“ в някакъв венециански предренесансов амбианс – впрочем цялата вечер мина под знака на заглавието ‛Колаж“. След това полската дама на виолончелото изсвири великолепно Захер-вариациите на Витолд Лютославски. Тогава пък на сцената ‛оживя“ кларинетната част от ‛Квартет за края на света на Оливие Месиен“(1941) с драматичното заглавие ‛Пропадането на птиците“ – с цялата акустично-пространствена ритуалност в изпълнението на Росен Идеалов и забележителен звук. От авторите, които последваха, отбелязвам диханията в пиесата за цигулка и кларинет на канадеца Клод Вивие(1948-1983), известната схоластичност в соловата пиеса за цигулка на Джо Манери (1927), написана за Гюнтер Шулър през 1982 г.; минавам през другия американец - Дерек Бермел (Coming Together – за кларинет и виолончело), за да насоча вниманието отново към рядка изява на полската виолончелистка с пиесата на Кая Саариахо ‛Седем пеперуди за соло виолончело“ – звук, тежнения, дълбочини, темброви и регистрови идеи – Дзюбак наистина познава основни черти ‛в характера“ на автора, когото изпълнява. Концертът завърши с пиесата на Карлхайнц Щокхаузен ‛Tierkreis“ (1975/76) – ‛12 мелодии на звездните знаци“, една творба, която дава много свобода на изпълнителите и поради това е и изпитание за тях. Изпитание, което бе блестящо удържано от тримата съвременни камеристи.

Чакам следващ ‛музикален дебат“ в Червената къща. Едно пространство без предразсъдъци, с много позитивна атмосфера.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”