Български  |  English

Наджиб Махфуз

Четенето е напълно достатъчно

"Старите - те го можеха писането", казват жителите на Кайро, "Обаче мрат". Сега си отиде и Наджиб Махфуз, големият разказвач. През 1988 г. той е първият арабин, получил Нобелова награда за литература. Преди 12 години един убиец се опита да отнеме живота му с нож - Махфуз беше в списъците на осъдените на смърт от ислямските фундаменталисти. Тогава оцеля. След това го смятаха едва ли не за безсмъртен. Стана на 94 години. Градът е в траур.

Романите и разказите на Махфуз се въртят около Кайро и хората, които живеят в него. Около видните му граждани, но и около просяците. Около честните, както и около крадците. Основната професия на Махфуз е била чиновническа - накрая като съветник по киното в министерството на културата. Така е запазил литературната си независимост. Пишел е след края на работното време - 50 книги и освен това статии във вестници, 25 сценария и идейни проекти за телевизията. 35 от историите и романите му са филмирани.

До преклонна възраст е участвал в интелектуалните дебати в Египет. Водил е колонки във в. "Ал Ахрам", които могат да се прочетат и на английски - записики на един стар човек в периферията на случващото се. Защото онова, за което се е приказвало в Кайро, той е научавал вече само от втора ръка.

Сутрин са му четяли вестника, следобед приятели са го информирали за политиката, културата, за всичко, в което сам вече не е можел да участва. Неговото Кайро е старият град през 20-те, 30-те и 40-те години. Народните квартали като Гамалия, където е роден и отрасъл, са му най-близки. От там е черпел историите си. Когато е бил дете, Кайро е имал 1 милион жители. Днес в него живеят 15 милиона, огромен град. Гъмжи от народ, коли и животни. Но тях още ги има - уличките, за които разказва Махфуз, а също и типажите, на които е издигнал паметник с творчеството си. Например уличка Midaq.

Тук се развива и едноименният роман - най-известното произведение на Махфуз. В Египет излиза през 1947 г. Главните действащи лица: чичото Камил, продавач на бонбони. Салим Алван /Alwan, шеф на търговска фирма, който обича храни с афродизиатичен ефект. Самият майстор Кирша, собственикът на кафенето, с яка и вратовръзка, роб на хашиша и пълен с хомосексуална сласт. А в отсрещната къща, зад черните жалузи Хамида реше косите си, докато Абас ал Хилу, бледият фризьор, вехне по нея в салона си. Любовта му към Хамида го подтиква към широкия свят, за да спечели пари. Мечтите на любимата обаче се простират отвъд пристана на брака. Обладана от неустоимо желание за красиви дрехи, тя избягва, хвърля се в обятията на сводника Ибрахим Фарадж и намира щастието си по баровете на града. Абас ал Хилу се отчайва. Удар, буря, лумване на чувства. Край. "И уличката отново се сети за едно от превъзходните си качества, а именно умението да забравя и пет пари да не дава за нищо."

Нищо чудно, че и за литературната слава й е все едно. Уличката се държи така, като че ли Махфуз никога не го е имало. На стената на един магазин, зад рафтове, между играчки и парфюми висят остатъците от една арабска улична табелка. Нищо повече. Никой не кани плащащи вход туристи. Няма надпис за усърдно образоващи се граждани. Никакъв култ, като към къщата на Буденброкови в Любек или бара на Хемингуей в пристанището на Кожимар. Само няколко преплетени букви, наполовина закрити, а зад тях - уличка, отделена, забравена.

"Ако сутрин имаше причина за плач, тогава се плачеше", пише Махфуз в романа си, "а ако вечер станеше нещо весело, тогава имаше смях от сърце." И когато има писател, който възпява всичко това, то се чете. Следите му обаче изчезват в суматохата на града. Само историите живеят. Махфуз никога не е напускал Кайро по собствена инициатива. "Просто нямам жилание да пътувам", казва той. И въпреки това, той е познавал Европа и е прекарал там много дни и нощи. Четейки. Философия, история, география. И литература. Тя можела да помогне да се преодолеят границите между Европа и арабския свят. "Литературата е езикът на човечеството", беше кредото на Махфуз. "Четенето е напълно достатъчно, за да се опознае една култура".

в. "Ди цайт"

От немски Ирина Илиева
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”