Петък, ранна утрин ( телевизия), брой 29 (2424), 08 септември 2006" /> Култура :: Наблюдатели :: (Не)дискретният чар на държавната телевизия
Български  |  English

(Не)дискретният чар на държавната телевизия

Телевизията не може без политиката. Но и политиката не може без телевизията. Двете са в такова взаимно допълване, че човек понякога си мисли: телевизията е създадена заради политиката, не за друго. Не е така, знаем, че не е така, но – поне в настоящия исторически момент, в който сме и на това геогрефско място, в което сме – нищо по-вярно сякаш не сме казвали и виждали. Особено истинна изглежда тази максима в период преди избори: тогава телевизия и политика не просто взаимно се допълват, те дори в някаква степен се превръщат в тъждество.

Сложните перипетии около издигането на дясната кандидат-президентска двойка доказва горното. Бойко Борисов казал това, Иван Костов му отговорил онова, Петър Стоянов пък се обадил с трето – това лято медиите не могат да се оплачат от липса на новини и събития. Но ако този усукан десен политически сюжет все пак напълно резонно присъстваше в новините, то за симбиозата политика-телевизия свидетелстваха много по-тръпчиво други репортажи, почти всяка вечер излъчвани – репортажите за това къде бил президентът Георги Първанов, какво бил открил там, какво бил казал по времето на откриването на нещото там, където е бил. Особено настоятелна в излъчването на този политически разказ беше, разбира се (разбира се?), държавната телевизия БНТ. И най-никаквата първа копка, и най-никаквата прерязана лента, и най-никаквото плиснато менче не бяха пренебрегнати и изоставени без надлежния телевизионен репортаж. Е, няма съмнение, че за населеното място, където присъства държавният глава, това е събитие, обаче съвсем не от общонационално, а от регионално значение. Местните журналисти са петимни за такива визити, дават им възможност да се развихрят с интервюта и с въпроси на пресконференции, а също и да се поотъркат о голямата политика и о високите етажи на властта, но да се занимава с това целокупното българско население, че и да се изпращат нарочни екипи – мисля, че е прекалено, откъдето и да го погледнеш. Естествено, нито бива, нито пък сме толкова наивни, че да изключваме в това детайлизирано отразяване намесата на президентските съветници – вероятно, според тях, това е най-удачният начин да се осигури евентуалната победа на настоящия държавен глава на изборите през октомври, ала и това не може да служи за оправдание: след като някой – за какъвто и експерт да се пише – няма и грам понятие от сполучлива медийна стратегия, трябва да му се обясни, че пътят, по който е поел, съвсем не означава автоматичен успех, а напротив – по-скоро означава автоматично отвращение. Не случайно Петьо Цеков в „Сега“ успокои саркастично: спокойно, президентът ще дойде и у ваше село, не се натискайте и не завиждайте.

Дискретният чар на телевизията, пък и на всяка медия, която иска да бъде обективна и безпристрастна (изключвам тук ясно заявилите се като защитаващи определена партийна линия), е именно в ненатрапливостта, в отразявянето на събитията по начин, изчистен от всякаква партийност и пристрастност. (Не)дискретният чар е тъкмо в обратното и, за съжаление, държавната телевизия показа, че е много по-привързана към втората, отколкото към първата медийна поведенческа стратегия. Но това я прави нежелана, неатрактивна: колкото и да се перчи БНТ с доверието, което й оказват зрителите, то е плод не толкова на реалност, колкото на безалтернативност – просто за много региони Канал 1 е единственият, който достига до тях. А за да се осъзнае реалното място спрямо конкуренцията, трябва да се локализира гледаемостта на БНТ в големите градове, където тази конкуренция е истинска и никак лесна за справяне. Ала точно там БНТ е изпреварвана, и то не единствено от другите две национални телевизии. И, сигурен съм, (не)дискретните репортажи за президентските визити имат значителен дял за това неприятно изоставане.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”