Думи срещу думи ( литература), брой 29 (2424), 08 септември 2006" /> Култура :: Наблюдатели :: Бесовете на Турция
Български  |  English

Бесовете на Турция

Комедии, риалити-шоута, поп-хитове, дъвки за всякакъв вкус... Един от стълбовете на евроамериканския консумативен обществен модел е несериозното отношение към живота (извън работно време) и тук е едно от големите възражения на ислямските културни водачи спрямо този модел. В Турция от началото на 1990-те, разкъсана между модернизаторския патос и ислямската традиция, всичко изглежда смразяващо сериозно. Поне така е в анадолското градче Карс според последния роман на вече знаменития Орхан Памук, превръщащ се в постоянен кандидат за Нобел. (Мисля си, че ако още веднъж заведат срещу него съдебен процес, наградата му е в кърпа вързана).

И днес Турция продължава да живее в това разкъсване между ислям и модерност, та някак се подразбира, че именно върху него Памук ще изгради новия си, по-политически от всякога, роман. Нещастната любовна история между Турция и Европа като че ли се превърна в очевидност, но като всеки амбициозен роман на идеите, „Сняг“ говори за още много, много неща.

Тъкмо когато започва големият сняг (kar) в Карс, пристига Ка, поет и политически емигрант. Посещението му има както професионални цели (журналистическо разследване за самоубийствата на млади жени), така и лични (възкресяване на стара любовна история). Увлечен и в двете, плътно следен от тайни агенти, Ка обикаля из мизерните улички на градчето, из чайните, пълни с безработни кюрди, из тайните квартири на политически ислямисти, и за пръв път от години вдъхновено пише стихове. Междувременно снегът така се усилва, че пътищата се затварят и Карс остава изолиран от света. В тази изолация един вманиачен почитател на Брехтовия театър превръща целия град в сцена на своята кемалистко-фашистка „революция“. Изкуството е превзело действителността, изкуството е действителност, действителността е революция. В Карс всичко е сериозно, дори сапунените опери по телевизията. В Карс религията, политиката и изкуството се степват в една снежна лавина, която убива (подобни лавини падат по принцип в книгите на Памук, спомнете си „Името ми е червен“).

За да тръгне тази лавина, са нужни два катализатора. Единият са затрупаните пътища; другият е пристигането на външния, чуждия човек. На едно от нивата си „Сняг“ е и психологически роман. Завърнал се в Турция след дългото си отсъствие, в Карс Ка е два пъти чужденец – веднъж като емигрант в Германия, още веднъж като издънка на европеизираната истанбулска буржоазия. Провинциалните нрави, религиозният консерватизъм, очевидната бедност – всичко това едновременно го привлича и отблъсква; но тъкмо тази двойственост очаква от него Карс: колкото той я носи в себе си, толкова и му я натрапват забрадените жени, спорещите политикани, ентусиазираните ученици от кораническия лицей. Не Ка презира Карс, Карс презира Ка.

Основният структурен елемент на „Сняг“ е разговорът. Ка постоянно разговаря с жени и мъже, с шейхове и полицаи, с млади ислямисти и застаряващи актьори. Разговарят за образованието, за забрадките, за поезията, за Европа, за любовта, за вярата. В тези разговори всеки събеседник – и самият Ка – носи своя бяс и под неспирно падащия сняг бесовете се впускат в гротескния си танц.

Танцът продължава на 570 страници (в българското издание) и на мен лично ми се струва, че известният със своята амбиция Памук мъничко се е „изхвърлил“. Задъхан от желанието да представи грандиозна панорама на идеите, да бъде „големият турски роман“, „Сняг“ бързо губи първоначалното си ускорение, дадено му от знайната разказваческа дарба на автора, и повествованието се позатлачва, а централният персонаж на Ка с неспирните му преживявания и колебания става леко досаден. Дори да се казваш Орхан Памук, не можеш безнаказано да се правиш на Достоевски. „Сняг“ наистина е голям полифоничен роман, вътре наистина звучат различните гласове в турското общество, наистина сериозно и дълбоко се размишлява за сблъсъка между вяра и модерност и това наистина е задължително четиво за всеки, който иска да е в крак със съвременната белетристика. Но от един момент нататък нещата се повтарят и човек се чуди дали този роман не можеше да е малко по-кратък.

Което не означава, че няма да получи Нобел.
още от автора


Орхан Памук. "Сняг" "‛Kar", 2002). Превела от турски Розия Самуилова. ИК "Еднорог", 2006. Цена: 15 лв.
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”