Български  |  English

Радииращият звук на Бесник Мустафай

Бесник Мустафай е един от най-известните и превеждани писатели на новата албанска литература. Романът му ‛Жега и щурци“ е малка, добре премислена книга. Тя не е писана на един дъх, а в продължение на осем години (на последната страница текстът е датиран: 1985-1992). Стилът е изпипан, а разказът не се отделя от делничното, а кръжи около монотонността и повторението дори на нивото на отделната фраза. Повтарят се репликите, даже мислите, които вълнуват отделните персонажи в романа. Сюжетното действие твърде буквално изписва заглавието на книгата – това, което се случва в текста, са жегата и щурците.

Романът ни пренася в малкото селище Катунд, чиито жители полудяват под непоносимото лятно слънце и песента на щурците. Звукът на насекомите отеква в главите им и ги довежда до параноя, така че единственото, което правят, е да търсят щурци, за да се убедят, че те съществуват. В книгата щурците ги няма, те са символ на изгубването на всякакви реални координати на действителността, на отпадането на правилата за нормално поведение и на етическите норми.

Метафората на песента на насекомите се превръща в метафора на полудяването, на просмукването на съзнанията с радииращия звук. Но тази метафора в романа крие и поглъща в себе си нещо далеч по-страшно. Както ни уверява самата корица на книгата, ‛Жега и щурци“ е най-талантливото произведение за тоталитаризма в Албания. Така че песента на щурците в своята същност е радиофония, тя метафоризира тоталитарната утопия, ‛промиването на мозъците“, отделянето на субекта от себе си. Песента на щурците в текста не съществува отвъд мислите на жителите на Катунд, тя е в техните съзнания, призрачна песен. Търсейки щурец, хората в романа всъщност се опитват да се освободят именно от радиофонията. Накрая на романа, когато така и не успяват да намерят нито един жив щурец, жителите на Катунд започват да блъскат главите си като последно спасение в земята, в стволовете на дърветата, по камъните в гробището, докато от тях не потече кръв... Последните страници разиграват този краен образ на кръвта, която се стича от главите на хората и се смесва дъжда, предвещаващ края на лятото.

Но когато най-сетне идва спасителният дъжд, хората не смеят да отворят очи, защото спасението, което реалността носи, би могло да не е ‛реално“, тъй като романът заличава, размива границите между реално и нереално, а това, което тероризира, е именно нереалното. Именно това е и метафората на тоталитаризма - способността му да бъде, да причинява параноя, да бъде радиофоничен, да прониква в съзнанията, да произвежда заплаха, която да е невидима, призрачна, но и непосредствено да те обгражда от всички страни... като щурец.
още от автора


Бесник Мустафай. "Жега и щурци". Превод от албански Марина Маринова. 214 страници. Издателство "Стигмати". София, 2006.
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”