Български  |  English

Защо съм резервиран?

От доста години медиите развяват израза ‛четвърта власт“. Това нарцистично самопровъзгласяване ми се струва опасно по две причини:

Първо, защото подобно самовлюбено скандиране като че ли издава комплекс за непълноценност – като заклинание преди щурм, то е предназначено сякаш да вдъхне кураж на самите медии, които иначе, без да се самонадъхват, ще трябва да работят нормално. Тогава обаче ореолът, славата на всевиждащи и всемогъщи, на смъкващи (правителства) и качващи (бойкоборисовци) ще помръкне.

Второ, защото постоянното себеизтъкване на медии и журналисти като разследващи и коментиращи последни инстанции е злоупотреба ‛със служебно положение“. Използвайки за себевъзхвала инструмента (канала, позицията), които обществото им е предоставило, за да му осигуряват информация и мнения, те се поставят в доминираща позиция.

Всъщност, с течение на годините медии и журналисти се превърнаха в недосегаема каста. Която не позволява никакви забележки по своето поведение. Която има самочувствието, че ‛прави публичността по свой образ и подобие“.

Лъжливо самочувствие, впрочем, защото ‛прави публичността“ по подобие на този, който плаща музиката.

Никога не съм бил съгласен медиите и журналистите да се поставят в зона, извън контрола на обществото, в каквато зона, на практика, се намират те сега.

Всички аргументи за примирението с това статукво са ми добре известни – като се започне от ‛по целия свят е така“, мине се през регулиращата функция на пазара, та се стигне до саморегулирането на журналистите. Пълно е с добре развити (и твърде убедителни) теории по този въпрос.

Което не значи, че така трябва да бъде.

Защото се оказва, че ‛регулиращата функция на пазара“ може да работи за ниското качество на медиите, а ‛саморегулацията“ да се окаже в ръцете на работодателите.

Тези дни получих любезно писмо от Медийната коалиция да се присъединя към акция за отваряне (или самоотваряне, както се разбира, но все едно) на досиетата на изтъкнати журналисти.

Още една стъпка по посока на укрепване на доминиращото положение на журналиста. Стъпка, закрепваща привилегированото му положение.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”