От пръв поглед ( кино), брой 24 (2419), 23 юни 2006" /> Култура :: Наблюдатели :: Филтър на емоциите
Български  |  English

Филтър на емоциите

Опърпан планински път се вие нагоре, към родопско село с далечен лай, блеене, задкадрова гълчава. След дълъг кадър на паянтова ограда - пръст, лопата, картофена нива. Забрадената и огрухана Севда (Радена Вълканова) сякаш се е сраснала със земята. Синът й Марко (Кристиан Симеонов) събира камъни, замеря птици, държи гущерче. Хранят се на бохча върху земята. Марко пои кучето Караман (каракачанска овчарка), изливайки вода от бутилка ‛Девин“. Магарето е негов адаш (как ли да се казва магаре?!) и лежи със самара. Животните са в релакс, а небето е по-смръщено и от Севда. Виждаме майка и син като миниатюрни фигурки насред полето, под разлатите хребети на планината. ‛Брей, мира няма това дете“, изрича Севда, а Марко наистина не мирясва: я ще си завре главата в кош, я ръката – в дървесна хралупа...

След епизод с непрогледен дъжд – окаян интериор на самотна къща. Бабата (Леонтина Ардити) гледа латиносапунка от кревата, Марко симулира учене и цели муха, майка му шета. Токът спира. Севда се вайка за бащата, който, разбира се, го няма – както в почти всеки филм на Грец. Момчето пита: ‛И какво станало с дядо Никола?“. Бабата явно продължава разказ, заченат отпреди. Севда я уведомява, че детето спи. Всуе – старата жена разказва, че ‛майката му го скрила в цедилото, бил тежък, тя изостанала, видял я турчин, очите му останали в нея, искал я за жена, тя не искала и не искала, той я повалил и се гаврил с нея, а тя взела, че онемела и се вдървила така, че не може да ходи. Турчинът изфирясал, а дядо ти Никола тихо плачел; малко дете, а я прекарал през целия Балкан“.

Съспенсът е трасиран. Марко тича с Караман из планината, син автобус пъпли, момчето се качва. Дестинацията е селото, на училище. Класът е смесен. Учителката изпитва Марко, той не знае ‛Жив е той, жив е“. Тя рецитира цялото Ботево стихотворение. Децата изглеждат задрямали.

‛Другата седмица е Байрям, бе. И сме във ваканция“. Марко се катери по греда и нарежда на съученик. Онзи: ‛Нали е само за турчетата?“ ‛Казах на мама, че важи за всички, защото повечето са турчета. Там има и виенско колело“. Пак автобусът. Кучето го чака. Срещат овчаря-свирджия дядо Реджеб (Петър Слабаков). С думите ‛майка ти е арен комшия, много арен“, старецът дава на Марко небетшекер.

С майка си са на гробища. Всъщност чак там разбираме, че тя се казва Севда. В кърпичка събира пръст от гроба на родителите си. Кани се да я освети в църквата на далечно село.

Марко се качва в жълт бус, наблъскан с девойки. Шофьорът обяснява, че бил учител, а сега работел в някаква телевизия, изоставена къща на края на селото му трябвала... Червено ауди с чужда регистрация спира до буса, Караман лае.

С каруцата отиват при бащата. Бай Ставри (Красимир Доков) лежи кьоркьотук пиян. Севда: ‛Къде е Манол? Къде отиват тия хора там?“ Така научаваме и името на Марковия баща. Дюдюкащ миньорски митинг. Гладна стачка. Севда и Марко обикалят хората, няма го и го няма Манол Марков. Свличаща се каменна лава. Марко – сам в зловеща сивота. Караман надушва бащата - оказва се, че е сред гладуващите в рудника. Манол (Димитър Мартинов) не иска да яде от баницата, която му носи Марко. Не издържа и хапва. Обруган е като стачкоизменник. Излизат.

Турско село. Ходжа (Румен Трайков) направлява монтиране на ‛минаре“. Семейството минава оттам на път към дома. Ходжата навива Манол да остане за работа. Той пак зарязва Севда, Марковците и Караман. Продължават сами.

Настава нощ, изгубват се. Мъже с черни кожени якета искат да откраднат магарето, но не успяват, убиват Караман. Единият изнасилва Севда. Офейкват. Марко невинно спи в каруцата.

И пропуска повторението на дядониколовата история. На сутринта методично настанява в каруцата вдървената си майка и погребва Караман. Върху сините му очи пада тежестта на внезапното възмъжаване и коравата непоколебимост. Започва дългото, дълго пътуване към Бога.

То минава отново през турското село, където магарето Марко и каруцата са зарязани. Там се намесва друга сюжетна линия – за ходжата и за дошлия специално за Байрям депутат (Николай Урумов), натопен по време на ‛възродителния процес“ от него и лежал в затвора. Това се случило заради любовта му със сестрата на ходжата, която пък се насочила към порнобизнеса (като момичетата в жълтия бус), а към финала се явява на Марко като Богородица в компанията на дядо Реджеб (като помирение между православието и исляма). След като кметът (Иван Бърнев) не успява да осигури Бърза помощ, депутатът качва на своя бус майката, детето и ходжата. Отиват в градската болница, където отказват да я приемат. На връщане минават покрай лелеяния от Марко панаир и той най-сетне се качва на виенско колело. Обструкциите обаче продължават – паднало дърво предизвиква задръстване. Майка, син и ходжа са изоставени край пътя. Но Спасението е близо.

Грец раздруса душите ни с етичната императивност и боготърсачеството на ‛земно-водно-въздушното обращение“ по време на Прехода в публицистичната книга ‛Неведоми пътища“ (2002, ИК ‛Петриков“). Година по-късно се появи ‛Под едно небе“, анонсиран като пилотен филм от 5-серийна поредица на Грец в БНТ. Последва го ‛Смисълът на живота" (2004). И двата са заснети дигитално, с нищожен бюджет. И са фокусирани върху деца. През уж делничните, приземени колизии на селското туркинче Руфие (Марта Кондова) в метафизичния ‛Под едно небе“ и на градското българче Кирчо (Борис Кашев) в катастрофично-нежния ‛Смисълът на живота“, Грец морализаторства, вглъбен в религиозната мотивация.

Сега отново се връща на село, при ‛българския етнически модел“ и неговите религиозни водачи под мекия релеф на Родопите, озарен от небето с отвъдно могъщество. Отново с безпощаден нео-неореализъм изследва оръфаното българско живеене, съсредоточен в единението между човек и природа и парадигмата дете-възрастен. Но, за разлика от ‛Под едно небе“, ‛Нощ и ден“ е сниман на лента. И е ‛заземен“ – героите рядко вдигат поглед нагоре, едва на финала, след като е дочула църковната камбана, Севда отправя зелен взор към небето. За разлика пък от ‛Смисълът на живота“, новият филм е опериран от нежност – всичко е толкова противно, че и за усмивка няма място. В ‛Нощ и ден“ Грец се връща към едновремешната си страст към капсулираната знаковост, към софистицираната метафорика и към грохота на собствения си духовен монолог.

Макар че влизам в енергийната зона на филма, понякога губя ориентир из елипсите - опитвайки се обеме и насложи два паралелни сюжета, авторът се предоверява на невнятната знаковост. Декодирането й наранява комуникативния капацитет на ‛Нощ и ден“. Пристрастието към словесни конструкции за пореден път е изиграло лоша шега на Грец – до степен, че често забравя за ‛мълчанието на филмовия образ“. Макар актьорите да са органични и изразителни (най-вече абсурдната Радена Вълканова, сияйния Кристиан Симеонов, сдържаният Румен Трайков и изобретателният Николай Урумов), те изричат безумни фрази – изкуствени и помпозни. Вместо да елиминира патетиката в тази сама по себе си тежка притча, Грец я напопва, напомпва и я докарва до... кич. Разбира се, той е спорадичен, ала драстичен посред естетическите императиви на духовен автор като него. Да, филмът не е хомогенен като ‛Под едно небе“ или ‛Смисълът на живота“, но по-важното е, че след Марковите колизии аз самата някак се чувствам по-храбра.
още от автора


"Нощ и ден", 2006, 117 минути, България, сценарист и режисьор – Красимир Крумов-Грец, продуцент – Методи Петриков, копродуцент – Димитър Гочев, оператор – Емил Христов, художник – Диляна Първанова, художник по костюмите – Боряна Семерджиева, музика – Георги Арнаудов, в ролите: Кристиан Симеонов, Радена Вълканова, Николай Урумов, Румен Трайков, Димитър Мартинов, Петър Слабаков, Иван Бърнев, Йордан Биков, Красимир Доков, Леонтина Ардити и др. Първа публична прожекция - на 8 юни (закриването на ХІ Фестивал на европейските копродукции).
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”