Думи срещу думи ( литература), брой 24 (2419), 23 юни 2006" /> Култура :: Наблюдатели :: Рецептурникът на Алиенде
Български  |  English

Рецептурникът на Алиенде

Исабел Алиенде е една от най-превежданите авторки у нас. Само за последните две години ‛Колибри“ пуснаха на пазара няколко поредици на писателката – първата, включваща нейни култови книги като ‛Къщата на духовете“, втората – представяща приказките на Ева Луна, третата – с юношески приключенски четива. В този контекст съвсем наскоро се вписа ‛Афродита“, книга, която е и близка на всички останали романи на Алиенде, но и някак доста различна. Тя се приближава и до писането на Лаура Ескивел, макар че има претенцията да не е толкова магическа, а да е по-скоро документална и практична. Да е нещо като рецептурник, който може да послужи и на жените, които искат да са добри в кухнята, и на жените – и то най-вече на тях – които искат да са добри и в любовта. Защото ако има нещо, което книгата неизменно отстоява, то е убеждението, че хубавата храна е афродизиак.

‛Афродита“ копира жанра на готварските книги, но пак не изцяло. Да, в нея има рецепти за всичко – като се почне от супите и предястията и се стигне до основните ястия и десертите. И е очевидно, че тези рецепти съвсем спокойно могат да бъдат повторени, а и могат да задоволят различните вкусове – на традиционалистите, но и на експериментаторите, на изисканите и капризните, но и на непретенциозните, на лакомниците, но и на злоядите… Като в една надеждна готварска книга тук има и описание на основните храни – зърнени, бобови, плодове, зеленчуци, меса, сосове, подправки, при това с историята им (дори с литературната им), с квалификацията афродизиак ли са или не… И пак, както в добрите готварски книги, има и много рисунки на ястията, които си струва да се опитат.

Но приликите свършват с това. Защото в книгата на Алиенде философията на храненето преминава във философия на любовта, а оттам - и на живеенето. Рисунките отварят към различни светове и епохи, към различни състояния и представи за красотата и любовта, а рецептурникът се подплатява с културологичния прочит на Алиенде и с многото препратки към литературата. Както и с много документалистика, доколкото книгата следва и модела на пътеписа, някак не просто представя историята на храните, но и историята на ястията. Защото пътуванията на авторката са свързани и със срещи с различен тип култура на готвене и хранене и очертават една различна география на Европа и Америка.

Днес е модерно да се правят анализи през маргиналното, през детайла. Да се правят истории през онези гранични точки, които – както би казал Фуко – бележат обрати, прекъсвания, алогичности. Такава история прави и Алиенде. В този смисъл ‛Афродита“ е жанров хибрид – в нея границите на литературното и нелитературното са свалени. Тя спокойно поглъща писането на най-различни автори, събира какви ли не традиции. В нея си съжителстват Библията, Маркес, Шекспир, старояпонски автори, Пабло Неруда... Като на Алиенде й доставя удололствие да трупа знания и цитати и да създава четиво, в което женският поглед и чувството за хумор рисуват контурите на свят, който се огъва като топка тесто и който - независимо от обстоятелствата - с малко усилие може да добие форма, която да е достатъчно привлекателна. И да си струва да бъде погълната. Защото животът според философията на Алиенде е най-големият афродизиак.
още от автора


Исабел Алиенде. "Афродита. Приказки, рецепти и други афродизиаци". Превела от испански Катя Диманова. ИК "Колибри", С., 2006.
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”