Петък, ранна утрин ( телевизия), брой 24 (2419), 23 юни 2006" /> Култура :: Наблюдатели :: <i>Без цензура</i>, но с врясък
Български  |  English

Без цензура, но с врясък

Всички викаха неразбираемо и
показваха юмруците си с ококорени очи.

От устата им излизаше пяна. Тя ги
гледаше кротко. Нищо не разбираше.

Доста Димовска. Разсъмване


Винаги са ме занимавали влиянията, които си оказват различните медии в България. Сутрин радиото и телевизията четат вестници, пак сутрин вестниците цитират телевизията, а вечер информационните емисии разработват новини от пресата. Особено интересно е въздействието, което печатът оказва не толкова върху съдържанието, колкото върху формата на поднасяне на телевизионния материал: преди време в мерака си да дири евтина сензация Милена Милотинова показа на живо екзекуция на руски войник от чеченски терорист; Бетина Чампоева-Жотева пък се задъхваше при поднасянето на новините точно в стил ‛спиращите дъха“ ‛часови“ заглавия; един друг по-късно, гордо мъкнещ титлата DJ, точно когато започна бумът на ‛класически“ жълтата преса, пренасяше нейните похвати и дивотии в едно предаване с името ‛Купонджийски страсти“; след това цялата тази пошлост бе опитана да се вкара и в програмата на ‛Нова телевизия“, ръководството на която, изглежда, има подобни тежнения – последната копродукция с ‛Телеман“ и Мартин Карбовски ‛Отечествен фронт“ за пореден път убеждава в това. Въобще журналистиката в България, независимо дали радио или телевизионна, носи върху себе си печата на ранния ‛24 часа“ – ‛първият вестник, който събори словесната Бастилия“, по думите на Валери Найденов.

Предаването ‛Без цензура“ на телевизия Евроком също има претенциите да събаря Бастилии – този път на равното, монотонно, амвонно говорене в различните публицистични продукции на българските телевизии. В сайта си обещава: ‛В предаването се търси противопоставянето на позиции по най-важните обществено-политически проблеми. В студиото думата няма да е запазена за политиците, а ще се дава на широк кръг от хора, които в цивилизован диалог ще представят мнението си по темата на предаването.“ Е, обещанието малко не се спазва – в студиото водещият Любомир Огнянов кани преди всичко политици, а ако няма такива – различни институционално-административни фигури. Не обаче това е важното, а желанието хората, съгласили се да му гостуват, да бъдат ударени челно така, че да се получи не толкова спор между тях, колкото стряскащо-вряскащо противопоставяне на различни гледни точки. Вестникарските сензации се пренасят едно към едно на екрана: докато тече ‛Без цензура“, на монитор зад водещия се изписват заглавия, повтарящи дословно апокалиптичните визии в пресата – ‛Грип убиец“, ‛Мафията на власт“ и т.н. Любомир Огнянов, личи си, се готви за предаването не от другаде, а от публикации в печата и в интернет: информацията се поднася като въпрос към себеседниците именно във вестникарска стилистика и с вестникарско съдържание. Като убеждението е: изданието на ‛Без цензура“ е сполучило, когато гостите настръхнат един срещу друг, разменят си тежки думи, вряскат и кряскат; докато, ако диалогът е без такива ексцесии, а гледните точки, макар и различни, се излагат в един спокоен и умерен тон – провал е. Един вид, успехът зависи от децибелите – колкото повече, толкова по-голям... А най-добре май ще е, ако силата на звука заглуши думите.

В някаква степен напоследък точното този интензитет на звука се приема за показател за журналистическо качество. Надуй volume-то докрай и нещата ще се получат. Неистовото дирене на новина от Николай Бареков в сутрешния блок на bTV е донякъде поведение от този регистър; дори настоятелното изискване на Милен Цветков за ‛mute“-то е подсъзнателно от такъв порядък – всякакъв друг звук трябва да бъде елиминиран, за да се чува най-добре звънкият, ясен и гръмък глас на медията. Да не говорим за вестникарските заглавия, особено надпреварващи се с децибели, когато челната новина е ясна: всички тогава се стремят да изкарат колкото се може по-фрапиращ и оглушаващ читателя набор от думи.

След цялата шумотевица обаче винаги се стига до ситуацията, която за българския журналистически пазар е почти правило: всяко чудо за три дни. Всички гърмят, почти никой не разследва; журналистическото разследване е прекалено тихо занятие, за да е любимо на вряскащия медиен дискурс, настанил се в България.

И точно защото е подведено от него, предаването ‛Без цензура“ набляга повече на звука, не на картината. Която поради това в повечето случаи остава неясна и мътна. Както, прочее, и всичко друго в България, влязло уж във фокуса на медийното внимание.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”