Български  |  English

Високомерна разсходка на Павел Койчев

Павел Койчев несъмнено е сред най-неуморните експериментатори в съвременната българска скулптура. Освен това експериментите му винаги респектират – първо, с мащаба си, и второ, с организацията на пространството. Защото независимо от посоката, в която развива пластиките си, независимо от вариациите в стилистиката и материалите, в последните години художникът неизменно се придържа към големите форми или фигури, мислени във връзка помежду си и с обкръжението си.

Няма и месец от изложбата на Павел Койчев в НХГ, която представи ониксово скъпоценни, осветени отвътре монументални скулптури, говорещи за древност и сакралност, когато в зала ‛Райко Алексиев“ се появи ‛Високомерна разсходка“ – за да предизвика най-противоречиви реакции.

Заглавието е двусмислено и в двете си части. Фигурите са високомерни, защото са преднамерено претенциозни, но и защото като размер са доста високи. Те се разхождат в кръг, поради което и схождат една към друга. Кръговото движение е ограничено и подчертано от мрежа-парапет с щамповани нежни зелени листа, в която високомерните мъже и жени дефилират като на манеж. Сребристите конструктивистични тела са облечени в разноцветни – тъмносиньо, червено, оранж и др., стилизирано ‛развети“ костюми, рокли, шапки, а сред трогателните (монументални) детайли са джувките по обувките на дамите.

Именно те ме върнаха към противоречивите реакции – защото в тези фигури ‛високата“ скулптура се среща с кича. Изключителното класическо владеене на формата сякаш се вдава в мимолетното и пародийното на поп-културата, а майсторското изпълнение изглежда посветено на естетската реклама. При това прехождане между нива и граници впечатлението неизбежно е противоречиво и точно затова – провокативно. В един момент си помислих, че на тези фигури пространството на ‛Райко Алексиев“ им е ниско, но във фоайетата на новооткрития Mall Sofia например те ще се разположат и ще ‛дишат“ много добре. Да не говорим, че и цветово дрехите им са съзвучни с рекламното лого на Mall-а…

Изложбената зала или развлекателния център – къде всъщност е мястото на скулптурата днес, ако тя иска да е съвременна. Това е основният проблем, който за мен поставя творбата на Павел Койчев. Пред музейното излъчване, което галерията неизбежно й придава, вероятно развлекателният център е за предпочитане. С всичките компромиси, които тази бутафорна архитектура (а и самата ни епоха) налагат на изкуството.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”