Петък, ранна утрин ( телевизия), брой 23 (2418), 16 юни 2006" /> Култура :: Наблюдатели :: Непосилното олекване на политиката
Български  |  English

Непосилното олекване на политиката

Предаването е ‛Нощни птици“ по Канал 1, гостът е Даниел Вълчев, министър на образованието и науката. Бърборенията се оттичат в приятна клубна атмосфера с бар, питиета и оркестър, песните се пеят, историите се разказват – the show must go on (шоуто трябва да продължи). Няма лошо – ‛Нощни птици“ е забавно предаване, редно е жанрът да е лек, сърфиращ, неангажиращ. Гост да мине, друг да дойде; в шеги и закачки времето минава. Различно обаче: когато гост е Тодор Колев, времето си минава органично; когато гост е Даниел Вълчев – има нещо смутително, да не кажа възмутително: всичката я Мара втасала, та на шоу тръгнала.

Забелязва се напоследък едно все по-голямо олекотяване на българската (и не само) политика. PR-изирането й. Не е важно какво правиш, важно е къде и как се показваш. Политикът с човешко лице – румено, засмяно, отворено; и политикът се забавлява също както ‛Кралят се забавлява“ (Юго е описал как точно, Верди превръща описанието му в музика). Иво Атанасов и Петър Берон участваха във ‛Вот на доверие“, в ‛Стани богат“ министърката на бедствията Емел Етем заработваше за пострадалите, Бойко Борисов и Румен Петков припяваха на ‛Five stars“... Футболни срещи, телевизионни игри, забавни програми, да не говорим за политическите предавания – има ли време политикът да действа политически, след като така много е ангажиран със спектакли? На другия ден след гостуването на Даниел Вълчев в ‛Нощни птици“ по централните новини на БНТ ни съобщиха изключително важната новина, че областната управителка на Русе участвала в мач на малки вратички и дори вкарала гол. Чак я показаха голмайсторката – вдигнала победоносно ръце, тресе коси и други атрибути с гордост по игрището.

В някаква степен българинът имплицитно усеща пъпната връв, свързваща политика и тв шоу: Иво Балев, един от авторите на фейлетони в страницата ‛После“ на в. ‛Сега“, обръща острия си език именно към политиците и шоумените – те са, един вид, носителите на властовия ресурс, припознат от масите, следователно анархията на хумора трябва да удари тъкмо техния бастион. Власт и шоу – рамо до рамо и образ до образ...

Излиза всъщност, че занимаващият се с политика чувства дефицит на авторитет и символен капитал, затова желае да се покаже и като друг, не само като зает с упражняването на властта човек. Но има и още нещо, по-важно: механизмите на функциониране на властта биват маскирани с участието в разни телевизионни забавления, сиреч не ме гледай как управлявам, гледай ме колко съм готин. В някаква степен вече няма значение как конкретният политик се справя с политическите си задължения, има значение единствено как стои на екрана. Ако стои добре, ако публиката успее да го припознае като един от нея – политическата му кариера е в кърпа вързана, иначе – ‛пиши го бегал“, за нищо не става. Затова вече и в българската политика PR-агенциите са по-почитани от всички останали кръжащи около политическото присъдружни деятели: на политика е необходим висок рейтинг, този висок рейтинг го мерят социолозите, но с различни прояви го изработват пиарите; следователно, за да те сложат на по-предно място социолозите в рейтинговата стълбичка, трябва пиарите да разгърнат такава имиджова стратегия, която да те придвижи/задържи на челните места. Представям се политически, не действам политически: политиката днес е не толкова дейност, колкото спектакъл. И именно като спектакъл я възприемат и самите политици.

Всичко това обаче крие огромни рискове. Един от тях: политиката до такава степен се превръща в несериозна дейност, че първоначално никой не я взема насериозно, докато не стане още по-лошо – изгубва уважението на останилите членове на социума, неполитиците. А накрая идва най-лошото: приема се, че същността на политическото е именно спектакълът, докато другото е несъществено (справка Лени Рифенщал и ‛Триумфът на волята“). В България (пък и не само) като че ли първият етап е станал всеобщ, вторият е обхванал по-голямата част от населението, а третият... Третият засега е в лавров стадий, жалки опити на Волен Сидеров и БНС, но няма гаранция, че грозната лавра не ще се развие в хищно насекомо. И тогава не политиката ще използва шоуто, а шоуто ще изяде политиката. А заедно с нея и още много неполитически животи...
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”