Български  |  English

Международният симпозиум Византия и славяните

Да изберем общността, не различията

Симпозиумът бе организиран от ЦСВП ‛Проф. Иван Дуйчев“ и Фондация ‛Елена и Иван Дуйчеви“ със съдействието на Ректора на СУ ‛Св. Климент Охридски“, на различни спонсори и на безвъзмездната помощ на над сто съвременни български художници и дарители. В този научен форум взеха участие 120 учени от различни области на хуманитаристиката, сред които 55 чужденци от 20 страни (Австрия, Ватикана, Германия, Гърция, Израел, Испания, Италия, Кипър, Македония, Полша, Русия, САЩ, Сърбия и Черна гора, Турция, Хърватска, Чехия, Швейцария и Япония) и 60 участници от различни университети, институти и музеи в България.

Той бе тържествено открит в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ на 12 май от проф. Аксиния Джурова, Директор на ЦСВП. С приветствия към участниците в конференцията се обърнаха Варненски и Великопреславски Митрополит Кирил от името на Негово Светейшество Максим, Патриарх Български; проф. Георги Бакалов от името на Ректора на СУ проф. д.ф.н. Боян Биолчев; проф. Петър Шрайнер (Германия), президент на Световната асоциация на византинистите; проф. Владимир Вавржинек (Чехия), проф. Хараламбос Папастатис (Гърция), проф. Агамемнон Целикас (Гърция). Накрая бяха прочетени и поздравителните адреси от различни научни институции в България и чужбина.

Начало на пленарното заседание постави докладът на проф. Игор Шевченко (САЩ), който подробно разгледа западния произход на думите ‛мощи“ (relics) и ‛реликви“ (communion). Заседанието продължи акад. Васил Гюзелев, който направи обстоен преглед на византийските и поствизантийските извори за богопознанието или покръстването на българите. Интерес представляваше и докладът на проф. Петер Шрайнер за съдбата на византийските ръкописи и библиотеки след падането на Константинопол. На това заседание доклади изнесоха още акад. Генадий Попов (Русия), проф. Аурелио Риголи (Италия), проф. Хараламбос Папастатис (Гърция), проф. Василис Кацарос (Гърция) и проф. Любомир Максимович (Сърбия).

Темата на симпозиума не е нова за научната общност, но в последните години беше публикуван непознат изворов материал, който представя редица проблеми в нова светлина. Интересът на учените бе предизвикан и от факта, че на едно място се събра елитът на палеославистите и византинистите.

За да бъдат обхванати всички страни на славяно-византийската проблематика, симпозиумът бе разделен на няколко секции – Византия и славяните: Моделът - приемственост и развитие; Византия и славяните в харизматичността на словото; Византия и славяните: Богопознание в образи; Византия и славяните: Дългото сбогуване със себе си; Cyrilo-Methodianum.

В секция Византия и славяните: Моделът - приемственост и развитие бяха представени около 20 доклада. Ст.н.с. Павел Георгиев разгледа обстойно термина „Седемте племена“ и на база изворовия материал повдигна въпроса дали това е славянско самоназвание или е византийски административен термин. Проф. Александър Атанасовски (Македония) и проф. Kонстантинос Пицакис (Гърция) продължиха темата за отношенията между Византия и славяните в годините преди създаването на Българската държава и непосредствено след това. Проф. Йоанис Теохаридис (Кипър) насочи вниманието на аудиторията към българската история и направи обстоен преглед на историографията за комитопулите. Преход към Втората Българска държава направи доц. Г. Н. Николов, който разказа за унгарка, станала българска царица през ХIII в. Проф. Педро Баденас (Испания) засегна друг проблем и разгледа идеята ‛Москва – Трети Рим“, като проследи как Русия става наследник на Византия след падането на Константинопол.

Голям интерес предизвикаха докладите, свързани с османския период (ХV-ХІХ в.). Проф. Христо Матанов ясно показа приемствеността в поселищната структура преди и след идването на османците на Балканите, като се спря на четири различни по тип селищни образувания, посочени в прониарските и османските регистри. Той заключи, че освен някои малки промени в агрикултурата, селищата запазват своята същност. Д-р Букет Байръ (Турция) говори за християнски мъченик от ХV в. и обърна внимание на факта, че в ранните години на османското завладяване е било нормално християнски войни (войнуци) да преминат на османска служба. Тя припомни, че самоопределението на отделния човек в Османската империя е било по религиозен принцип, но обединяващото между всички е тяхната принадлежност към даден регион – мюсюлманин от Рум и християнин от Рум.

Друг кръг проблеми в тази секция се свърза с приемствеността и развитието на култовете към различни светци. Тук интересен беше докладът на проф. Василка Тъпкова-Заимова и ст.н.с. Костадинка Паскалева за култа към св. Димитър в Солун и пренасянето му в Търново. От друга страна ст.н.с. Христо Темелски постави проблема за името (патрона) на Батошевския манастира, а Олег Родионов (Русия) говори за духовното наследство на св. Георги от Синай.

В секцията Византия и славяните в харизматичността на словото бяха представени около 35 доклада, които привлякоха вниманието на филолози от различни български и чужди институти. Някои от тях бяха базирани върху сбирката от ръкописи на ЦСВП ‛Проф. Иван Дуйчев“. Голямо внимание бе обърнато на докладите на проф. Кристиян Ханик (Германия), Пол Канар (Италия), проф. Герхард Подскалски (Германия). Кристиян Ханик се спря на музикален ръкопис от сбирката на Центъра (Cod. D. Gr. 201) и го разгледа на фона на византийската традиция, подчертавайки, че това е най-пълният компендиум на византийски музикални текстове. Проф. Подскалски направи пълен преглед на развитието на светостта в Средновековна България. В доклада си н.с. Асен Атанасов (Институт по изкуствознание при БАН) представи за първи път цялостно съдържанието на неизвестен византийски стихар от Х в. от сбирката на Българските държавни архиви, създаден в Константинопол.

В тази секция бяха представени няколко непубликувани ръкописи, като специално внимание се обърна на непубликувания палимпсест (Vat. Gr. 1307), представен от Тимоти Янц (Ватикана). Интерес предизвика и докладът на Мина Христемова, която представи фрагмент от старобългарски месецослов от Асеновград, непознат до този момент. В последвалата дискусия се припомни, че много ръкописи се намират на различни места и въпреки нееднократните експедиции на учените, все още има такива, които остават неизвестни за науката.

Проф. Михаил Бибиков (Русия) говори за славянските и руски заемки от византийския език, а от своя страна акад. Александар Младенович (Сърбия) разгледа някои византийски надредни знаци, влезли по-късно в сръбските споменици. Тези два доклада отново показаха приемствеността между византийската и славянската култура и отново доказаха нуждата тези проблеми да бъдат разглеждани заедно.

Секцията Византия и славяните: Богопознание в образи предизвика интерес сред изкуствоведи, реставратори и др. Тук докладите основно бяха разделени на две групи – в едната се обръщаше внимание на украсата на ръкописите, а в другата - на монументалната живопис. Докладчиците представиха образци от почти всички православни държави, като онагледиха своите доклади с богат снимков материал.

Проф. Енгелина Смирнова (Русия) се спря на миниатюрите в Новгородския Псалтир от края на ХIV в. и техните паралели с византийската живопис. На византийски паралели обърна внимание и Катерина Мано-Зиси (Сърбия), само че в сръбски ръкописи от ХIV в. Д-р Йоанис Сисиу (Гърция) направи преглед на живописта от ХIV в. в Костур, като представи и непубликувани до днес стенописи, които предизвикаха голям интерес сред аудиторията. Проф. Патрик Льокак (САЩ) обърна внимание на изображенията на двама кападокийски светци от ХIV в. в България. Д-р Ралица Русева изнесе нови данни за църквата ‛Св. Димитър“ в Бобошево в резултат на последната реставрация.

В тази секция бе представен и докладът на Стефан Белишки, в който той показа етапите на реставрацията на една икона на Захарий Зограф от църквата ‛Св. Георги“ в Перник и някои проблеми, свързани с реставрационната работа.

В секцията Византия и славяните: Дългото сбогуване със себе си бяха представени доклади от различни области на хуманитарната наука. Д-р Юми Ниномия (Япония) потърси връзката между България и Япония на базата на паралели в лексикалната символика за понятията ‛война“ и ‛мир“ от Средновековието до наши дни. Проф. Ана-Мария Амитрано (Палермо) представи параметрите на нова комплексна научна дисциплина – етноистория – обединяваща различни културни факти в модерна интерпретация.

Бяха представени и някои доклади за връзката между фолклор и християнство. Д-р Росен Малчев я потърси на юг от Бачковския манастир. Д-р Константин Рангочев анализира разликата в изворите и легендите за цар Иван Шишман. Според легендата той умира в Самоков след 30-годишна война и там се намира гробът му. Турците го затрупват с камъни, за да не може царската власт да продължи. На фолклорно ниво обаче това води до обединяване на култовете към последния български владетел и към св. Димитър – покровител на царската династия в средновековна България.

Интерес предизвикаха и докладите на проф. Красимир Станчев и проф. Йоана Списареваска, които бяха насочени към католическата общност по българските земи. Станчев припомни един малко забравен охридски архиепископ Франческо Соимирович, който развива богата книжовна дейност, но реално е без пасоми. Докато Списаревска подчерта масовите покръствания на католици сред павликяните. Това явно противоречие предизвика дискусия, която показа интереса на аудиторията към поставената тема.

В секция Cyrilo-Methodianum бяха разгледани някои интересни въпроси около Кирил и Методий и тяхното наследство. Проф. Владимир Вавржинек (Чехия) говори за кирило-методиевското наследство в Чехия и макар това да са ръкописи, преписвани от далматински, за чехите именно това е връзката с двамата братя. Д-р Йоанис Какридис (Швейцария) постави въпроса за понятието ‛Славянски проект“ и след като направи обстоен преглед на изследванията до момента, стига до заключението, че такъв проект не съществува и че това е самостоятелна мисия на Кирил и Методий, като приведе примери от техните жития. Интерес сред езиковедите предизвика и докладът на проф. Матео Жагар (Хърватия), който проследи характеристиките и развитието на уставната глаголица в Хърватия. Докладът му завърши с любопитния факт, че последният хърватин, който е използвал глаголица, е починал преди 20 години.

---

Симпозиумът бе придружен от богата съпътстващата програма, която даде възможност на участниците да се запознаят с различни аспекти от историята и дейността на Център ‛Иван Дуйчев“:

В изложбата Традиции и съвременност – дарение на български художници от колекцията на ЦСВП "Иван Дуйчев" и Фондация "Елена и Иван Дуйчеви" бяха включени част от богатата картинна колекция на ЦСВП ‛Иван Дуйчев“. Днес в Центъра се съхраняват над 250 творби от над 100 творци. Най-ранните от тях са част от дарението на проф. Ив. Дуйчев, който, освен къщата и богатата си библиотека, е дарил и много произведения на изкуството.

Сбирката от картини продължава да се обогатява и чрез даренията, направени от наследниците на проф. Христо Гандев, проф. Тодор Боров, проф. Асен Василиев.

Основна част от колекцията е дарена при откриването на Центъра на 23 септември 1988 г. и включва съвременни български живописци, скулптури и графици. През годините тя се обогатява с няколко големи дарения на български художници и галеристи, за да подпомогнат неговата научната дейност. През декември 1999 г. чрез галерия „Финес“ се проведе благотворителен търг с дарени творби от над тридесет български художници. Със събраните средства бе подпомогнато издаването на книгата „Заветът на Св. Иван Рилски“ на проф. Иван Дуйчев и провеждането на международната научна конференция „Славянските светии в историята на Християнската църква“.

През 2005 г. много български художници, галеристи и колекционери отново даряват картини и скулптури, които са предложени на търг чрез галерия „Българи“, за да подпомогнат дейността на Центъра. Със средствата от търга бе финансирано частично провеждането на международния научен симпозиум „Византия и славяните“ (подкрепен финансово и от СУ), а част от тях са предназначени за бъдещото изграждане на параклис „Св. Йоан Рилски“ в двора на Център ‛Иван Дуйчев“в кв. Павлово.

Изложбата Писмените традиции на Балканите ІХ – ХІХ в. - ръкописи от сбирката на Центъра "Дуйчев" в Националната художествена галерия предизвика интереса както на научната общественост, така и на широката публика. Идеята е да се покажат пред публика експонати от най-голямата сбирка на гръцки ръкописи в България, тази на ЦСВП, заедно със съхраняваните там славянски и ориенталски ръкописи. Насловът на изложбата е пряко свързан с региона, в който живеем и който е претърпял драматични катаклизми и промени, довели до миграцията на културни ценности, обичаи, идеи, до тяхната симбиоза и сблъсък. "Писмените традиции на Балканите" са всъщност образ на нашите различия и толерантност, които са най-голямото ни богатство.

Във фонда на ЦСВП се съхраняват около 460 гръцки ръкописа, 60 славянски и над 200 ориенталски (заедно с постъпилите непосредствено преди откриването на изложбата дарения). В основата на сбирката от ориенталски ръкописи е залегнала личната колекция на проф. Иван Дуйчев, а наскоро към нея се присъедини и дарението на г-н Николай Гацев.

Показаните ръкописи бележат етапите на развитие на многообразните писмени традиции на Балканския полуостров. Сред най-ранните образци са фрагменти от края на ІХ и Х в., съдържащи гръцко унциално писмо, което моделира ранната кирилска графика. Не по-малко куриозен е и ръкописът-палимпсест, комплектуван през ХІІІ изцяло от повторно използвани пергаментни листове, които обаче са съхранили първоначалния писмен слой от края на ІХ-началото на Х в. Не по-малко интригуващи са и славянските ръкописи, разкриващи изискана функционалност и запомняща се индивидуалност. По време на симпозиума бяха представени и изданията на ЦСВП „Проф. Иван Дуйчев“, които до този момент са над 60.

---

Какво ни показа това мащабно международно научно събитие? Може би най-точна представа за него дават думите на доайена на византологията проф. Игор Шевченко, който при пристигането си в България изрази искрено съжаление, че науката за културно-историческото минало на Византия и славяните се маргинализира под влияние на масовата култура, но при отпътуването си от страната ни заяви: Аз съм оптимист, защото тук, на територията на средновековната Византийско-славянска общност, византологията и палеославистиката си дадоха среща, за да покажат, че имат бъдеще. За да търсим това, което ни сближава, и да преодолеем оново, което би ни разделило.
още от автора


Международен научен симпозиум "Византия и славяните", посветен на 20-тодишнината от основаването на ЦСВП "Проф. Иван Дуйчев" към СУ "Св. Климент Охридски" (12-14 май 2006 г.)
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”