Български  |  English

В чий интерес работи кметът?

Както се разбра, радостта ми от благополучното приключване на въпроса с Димитровградската галерия е била преждевременна. Бях много доволна, че в България гражданското общество може да защити цивилизовано една културна институция и че властта в лицето на Министерството на културата може да реагира своевременно, законосъобразно и целесъобразно. Тоест, че са налице симптоми на нормализиране на държавата. Не съм си и помисляла обаче, че кметът на Димитровград – инж. Хаджииванов, няма да спазва законите. При положение, че той не просто трябва да ги спазва като всеки гражданин, но и да следи за спазването им в качеството си на кмет.
Според действащото законодателство всяко преобразуване на общинска културна институция става с решение на общинския съвет, задължително съгласувано с Министерство на културата. И въпреки че е получил официално писмо (от 08.12.2005), че министерството не съгласува решението на общинския съвет за превръщане на Димитровградската галерия във филиал на Историческия музей, кметът издава заповед (от 18.01.2006), с която третира галерията именно като филиал.
Кой и как може да накара кмет да спазва законите, е принципно важен въпрос, на който трябва да намерим решение, ако искаме действително да се превърнем в европейска държава.
Конкретното димитровградско измерение на този проблем има и друга страна. Преди три месеца кметът инж. Хаджииванов ми каза, че „не е компетентен по тези въпроси“. Възможно е, наистина, даден кмет да не е компетентен в областта на културата. Точно затова би следвало да се облегне на компетентни мнения в името на обществения интерес. И ако не е повярвал на културната общност в града, излъчила петиция за запазването на галерията, то можеше да се вслуша в становището на културни дейци с национално значение – и при най-голяма некомпетентност, поне имена като Светлин Русев и Иван Добчев кметът трябва да е чувал. В допълнение и министърът на културата Стефан Данаилов пише на кмета, че галерията „придава положителен облик на града и е негов символ“.
При всички тези компетентни мнения (аз просто не мога да си представя по-компетентни от тях) всеки кмет би се почувствал горд, че в неговата община има толкова авторитетна културна институция. И би се постарал всячески да я запази, да поощри и разшири дейността й; би намерил начин да награди галеристката Надежда Стойнева за високия й професионализъм и за това, че е успяла да изгради този авторитет, работейки години наред практически съвсем сама; би уредил максимално бързо щата на галерията, засрамен от пропуснатите 14 години. А би направил всички тези неща, защото това диктува общественият интерес.
Кметът на Димитровград обаче постъпва по тъкмо обратния начин – търси всички възможности да обезличи и фактически да унищожи галерията. При това действа с удивително постоянство. Първият опит беше през 2004 г. Тогава под натиска на общественото мнение кметът трябваше да оттегли докладната си от Общинския съвет, с която предлагаше една от двете зали на галерията да бъде отдадена под наем за магазин. Сегашният опит е по-заобиколен, цели да сведе галерията до филиал на Историческия музей – отново въпреки обществените протести и дори въпреки закона. Дали чрез отнемане на площ или чрез заличаване, резултатът и в двата случая би бил един и същ – кметът се стреми да унищожи галерията. Тоест съвсем съзнателно работи срещу обществения интерес. При това положение логично възниква въпросът: в чий интерес работи кметът? Самият този въпрос вече предполага корупция.
И ситуацията става съвсем жалка, защото ни връща към онези 150 кв. м. площ на галерията на централната улица в града...
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”