Български  |  English

Български съкровища блестят в Рим

В деня на св. Валентин Рим и Италия изразиха своята любов към България. В ‛Залата на знамената“ в президентския дворец Куиринале се откри изложбата ‛Български съкровища от неолита до Средновековието“. Мястото на експозицията съвсем не е случайно. То е израз на личния интерес на италианския президент Карло Азелио Чампи към българската култура и история, проявен още по време на гостуването му в София през пролетта на миналата година, когато вижда част от изложените находки. На тържеството освен него присъстваха българският президент Георги Първанов, министрите на културата на двете страни - Роко Бутилионе и проф. Стефан Данаилов, посланика г-н Калудов, директора на Архитектурния институт Васил Николов, археологическа делегация, водена от проф. Китов. Над 50 експоната, намерени през последните 2 години от наши археолози в различни гробници, ще украсяват за месец Рим и желаещите да се запознаят с тях ще им се възхищават безплатно. Луис Годар, археолог и съветник в Президенството по съхраняване на културното наследство, който откри изложбата, заяви, че ‛това е нова страница в европейската и световната археология“. Всички съкровища напускат за пръв път България, а някои от тях (единия златен ритон и наколенника) дори не са показвани и у нас. Предметите са от злато, сребро и бронз и датират между пети и трети век преди новата ера. Сред най-ценните предмети в съзнанието остават бронзова глава от втората половина на ІV в. пр. Хр. на тракийския цар Севт III от династията на одрисите, основател на Севтополис, на власт в ранния елинизъм; златна корона с маслинени листа; две колиета от края на ІІІ в. пр. Хр. с почти 15 000 малки златни пръстенчета; погребална маска от V в. Погледът се плъзга по погребални чеизи от гробници на принцове, намерени при разкопките в ‛долината на тракийските царе“, златни украшения и пръстени, ризници в позлатен бронз, брони от масивно злато, доспехи с изящни орнаменти. Покорената от Рим Тракия и нейните царе губят автономия, богатство и блясък. Вече идват други символи, както показва мраморната статуйка на Калигула, с която се закрива изложбата. И напомня за Спартак – тракийският роб, станал гладиатор и противопоставил се на Римската власт. Присъстващият на събитието проф. Иван Маразов подчерта знамичостта на изложбата за разкриването на тракийската цивилизация, почти непозната за италианците.

Рим, специално за Култура
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”