Български  |  English

Иво Хаджимишев в София и Будапеща

Във Френския институт се откри фотоизложба, чрез която авторът прави красноречива съпоставка между обществените бани в Будапеща и Централната софийска баня, която беше изоставена от хората преди повече от десетилетие. Напънът през 1998 г. сградата да се превърне едновременно в музей и филиал на кметството не се увенча с успех. Нито намерението да се предостави милостиво сутерена на северното крило за балнеолечение. След като ‛усвоиха“ средствата за ремонт отвън, избраниците на Софиянски не рачиха да влязат вътре. Вътре, като знам колко е тъмно, Хаджимишев се е справил отлично. На ‛софийската“ част от изложбата се виждат благородни сводове с ‛хилядолетна“ патина, ажурни сецесионни парапети и канделабри – по-прекрасни от унгарските. Пространствата в интериорите на баните в двете столици се отнасят едно към едно. Равностойни са. Унгарските бани обаче сияят в пълен блясък, пълни с хора и кристално чиста вода.
Между другото, основното съображение на стопаните на София да извадят навремето минералната вода от банята и да я пуснат в канализацията без полза беше, че водата мокрела сградата. Каква вода – мокра!
В Будапеща водата очевидно има други качества и тамошните граждани й се наслаждават на воля. Това, което се боя, че наблюдателите ще пропуснат да забележат, е, че в Будапещенските бани се гмурка, плацика и играе шах средна класа. По липса на такава Софийската баня е логично да седи празна. Софийските мутри, дори да са много хедонистично настроени и спа-ориентирани, са недостатъчни като количество, за да накарат нашата баня да функционира дори с ограничен достъп. А след като няма да е ограничен, по стара българска традиция, значи няма да е за никого – нито за болните, нито за здравите, нито за децата, нито за старите и немощните. Бог дал, но Държава и Община не дават. Пари за баня няма. Ремонтите в България се правят само в навечерието на избори и само ако правилните строители вземат поръчка без търг. Иначе ремонтното дело замира. А докато банята замира, нищо чудно водата да си намери нов собственик – отначало като ортак на Общината, после като самостоятелен владелец – такава е схемата.
Навремето НИПК благослови конкурса за музей в банята. Новият кмет изказа здравата мисъл, че Банята е място мокро и като такова трябва да се използва. Дали сега ще има нов конкурс, този път за баня, в чийто басейни няма да е каляската на Фердинанд, а топла минерална вода (дебит 1.8 литра в секунда)? Дали същите архитекти – като преди осем години - ще го спечелят? Дали радетелите за музей и кметство в по-по-предишния мандат пак ще журират? Колко вълнуващи неизвестности!
Като човек, изкушен във фотографията, приветствам архитектурната фотография от най-висока проба. Как не се полакоми този Хаджимишев да заложи на импресията, да замъгли кадрите, да се опита да изкара ефекти от дефектите? Не - виждаме кристално ясни, безхитростни, вертикализирани и хоризонтализирани фотографии – педантизъм, от който дори архитектите отвикнаха. Благородна, топла, жизнелюбива документалистика. Иво Хаджимишев показва как трябва, когато фотографията не е самоцел, а средство. Идете да видите.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”