Петък, ранна утрин ( телевизия), брой 7 (2667), 23 февруари 2006" /> Култура :: Наблюдатели :: <i>Сите българи заедно</i> минус СКАТ и Сидеров
Български  |  English

Сите българи заедно минус СКАТ и Сидеров

Първо беше само слух – Волен Сидеров и ръководството на телевизия СКАТ изгонили Никола Григоров и предаването му, защото си позволил да отправи критики към партията ‛Атака‛ и лично към лидера й. Отначало не повярвах - все пак не толкова предаването ‛Атака‛, колкото това на Никола Григоров пръска фоновия национализъм, благодарение на който тръгна политическата кариера на Сидеров. Един преглед обаче на тв програмите ме убеди – ‛Сите българи заедно‛ повече не се излъчва по СКАТ, а по пловдивската ‛Евроком България‛; самата СКАТ на неговото място е забучила друго предаване, също българско, че и бетер – ‛От българско по-българско‛. Всъщност фактът не е кой знае какво, ако не броим, разбира се, разконспирирането на вождистките амбиции на лидера на ‛Атака‛. Ала точно това разминаване на национализмите следва да ни възправи нащрек: просветва ни, че национализмите български никак не са еднакви, че върху тях се наслагват личностови черти и, следователно, всеки, привлечен от този род идеология, е привлечен и от конкретната индивидуално-психична ‛харизма‛ на дадена персона-представител на съответния национализъм. С други думи, ‛психологическите типове‛ също играят роля при действията на българските национализми и както там има екстроверти и интроверти (типологизация на Юнг), тъй и национализмът по темперамент може май да бъде интроверт или екстроверт.
В случая обаче повече ще му подхожда друга класификация – на Кречмер. Той разделя темпераментите въз основа на телесната конструкция на три типа: на астеничната конструкция отговаря шизотимика, на пикничната - циклотимика, на атлетичната - иксотимика. Шизотимикът е затворен, колеблив в емоциите – от раздразнение до безразличие, трудно се поддава на промени във възгледите, без чувство за хумор – ето ви портрет на Волен Сидеров. Циклотимикът е негова противоположност – много лесно влиза в контакт, емоциите се колебаят между радост и тъга, обича и да се шегува – ето ви портрет на Никола Григоров. Иксотимикът е спокоен, сдържан е в жестове и мимики, ригиден, ниска степен на мисловна гъвкавост, дребнав е – ето ви портрет на Боян Расате (който го е гледал във ‛Вот на доверие‛, ще се съгласи с тая характеристика). Тримата, изглежда, дърпат в момента национализма на три различни страни: този на Сидеров е гневен, агресивен и раздвоен (шизоидизиран) между присъствието си във властта и мерака си за алтернатива; този на Григоров е мек(ушав), отстъпчив и малко нещастен (депресиран) заради провала на копнежа му – той желае да е културен, но други го яхнаха политически; този на Расате е строен, як, дисциплиниран и вдъхновен (маниакален) с вярата си, че времето на другите е изтекло, идва неговото. В този смисъл предлагам, опирайки се донякъде на Кречмер, но не изцяло, да разпределим българския национализъм на 3 ‛психиатрични‛ типа: параноичен – на Сидеров, при който манията за преследване и разни други натрапливости са най-отчетливият поведенчески белег; депресивен – на Григоров, в който усещането за загуба (на Мизия, Тракия, Македония) и невъзможността тя да бъде възстановена решително преобладава над всяко чувство; и маниакален – на Расате, в който убедеността, че му принадлежи бъдещето, избива в настоящето в дисциплина, гербове и униформи – демонстрация на тази убеденост.
Ако приемем, че призивът ‛Сите българи заедно‛ е магическата формула, която събира българския национализъм, излиза, че в момента ‛Сите‛ се случват поне без Волен Сидеров и СКАТ – нещо важно, защото е сиптом за разпад на национализма като единен проект на поне три по-мънички, като всеки се обявява за истинен и ‛по-по-най‛-националистичен. Параноичният национализъм на Волен Сидеров май е започнал да омръзва дори на самите националисти.
Дали това разпадане ще продължи, е рано да кажем, обаче можем да кажем друго: когато една медия (в случая СКАТ) започне да налага цензура, това значи, че в мечтите си тя се вижда като единствената медия. Сиреч, за нея свободата на словото не важи, което ще рече, че свободата на словото не важи и за националистическия дискурс, толкова моден напоследък. И още нещо: действията на СКАТ недвусмислено потвърждават, че последното убежище на социализма/тоталитаризма е наистина национализмът. Защото ако си нетърпим към различното мнение, с какво си по-различен от онези, които затваряха и убиваха именно хората с различно от тяхното мнение? Новият тоталитаризъм кълни точно в средите на националистите, въпросът е дали ще позволим на това цвете на злото да израсне и да пусне отровните си сокове из цялото общество.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”