Думи срещу думи ( литература), брой 7 (2667), 23 февруари 2006" /> Култура :: Наблюдатели :: Глас и мълчание
Български  |  English

Глас и мълчание

The horror! The horror!

Ангола... Ангола? 14 години освободителна война и още 27 гражданска, изпълнена със страдание и с абсурд (кубински войници бранят американски петролни сонди срещу бунтовници, подкрепяни от ЦРУ)... Вековен източник на роби (днешното население на внушителната й територия е едва 11 милиона)... Най-мащабната въздушна евакуация в историята (половин милион португалци бягат панически от Луанда през 1975)... Петрол и диаманти, с които се купува оръжие (правителството продава петрол, бунтовниците – диаманти)... И все пак от четири години Ангола сериозно се опитва да живее в мир.
Войната, насилието, ужасът, границите на човешкото, свличащите се одежди на цивилизацията – спомнете си Конрад и Копола – това са накратко темите, които бълбукат във врящия казан на португалския роман с „анголски‛ сюжет „На края на географията‛ (Os cus de Judas, 1979). Неговият автор, Антониу Лобу Антунеш, е вторият по престиж съвременен португалски писател след нобеловия лауреат Жозе Сарамагу, с когото са в люта вражда, разделила и читателите им на два лагера: грубо казано, четеш или Лобу Антунеш, или Сарамагу и в Португалия това казва доста не само за литературните ти предпочитания, но и за социалния ти статус, за политическата ти ориентация, за начина ти на живот.
Лобу Антунеш, практикуващ психиатър, изприда своя роман от травма, фрустрация, самота и агресия. „Глас‛ е ключовата дума тук – един вкопчен в схватка с миналото глас, пределен, краен глас, който настоява всичко да разкаже. Задъханият, невротичен монолог на разказвача блъска в ушите също толкова силно, колкото енигматичното мълчание на неговата непозната, загадъчна събеседничка, случайно открита в лисабонски бар. В този смущаващ глас, наследил снобизма на потомствената претенция, но предразгавял от груби армейски команди, звучи преди всичко нещо, което не очакваме на първо място: презрение. Презряна е Ангола, презряна е Португалия, презрян е Салазар с неговата „нова държава‛, презрени са лисабонските еснафи, презряна е лицемерната благотворителност, презрени са собственият глас и отсрещното мълчание.
Но под това безумно презрение роптае един отчаян копнеж по красивото и от него идват изящните барокови плетеници на езика, бляскавите – на моменти може би прекомерни – стилови фойерверки, ефектните сравнения и метафори, с перверзна наслада приложени дори към грозното и вулгарното. Погледът, просмукан от джунгли и савани, очуднява всичко по пътя си: щраусите в зоопарка са като учителки по гимнастика, старшината в стола е неуверен като пача на ръба на чинията, а „зад плесенявия пърхот на чинарите... дръгливи кучета като хрътки на Греко се съвкупляваха унило, вперили в нас болезнено умолителни очи на умиращи монахини‛. За един този стил може да напомня Фокнър, за друг – Селин, за трети – Маркес, но същевременно той е оригинален, неповторим, плътен: стилът на именно този роман.
А този роман трябва да се прочете! Не само заради убийствения му език, не само заради невротичния му анархизъм, но и за да се види как може един роман да изобилства от строго местни реалии, но по такъв начин, че да обикаля успешно по цял свят и да печели все нови и нови читатели.
Тук трябва да се отбележи и че този явно труден текст е намерил своя блестящ български превод – с два кусура за заядливи критици. Първият е свързан със странните изрази, които на моменти се промъкват в иначе много необходимите обяснителни бележки (говори се, например, как португалците спасяват африканските си колонии от „немските империалистически попълзновения‛). Вторият кусур, който може да отвори цяла една дискусия върху българския художествен превод, е заглавието. „На края на географията‛ е евфемизъм: всички знаем как гласи българският израз, а оригиналният е даже още по-цветист. На фона на нашата традиция, свикнала да изравнява и оглажда, как ли би звучал точният превод на заглавието, изписан с едри букви на корицата? Но дали пък не е време да разчупим най-сетне тази традиция?
Пак повтарям, дори с тези два кусура, преводът звучи прекрасно, прекрасно е и книжното тяло. А за самия роман повече няма да говоря – на ход са читателите.
още от автора


Антониу Лобу Антунеш. "На края на географията". Превела от португалски Даринка Кирчева. Поредица "Съвременна европейска проза", ИК "Колибри", София, 2005. Цена 7.50 лв.
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”