Реплика от ложата (театър), брой 7 (2667), 23 февруари 2006" /> Култура :: Наблюдатели :: Дъщерите на Бернарда Алба
Български  |  English

Дъщерите на Бернарда Алба

От "Домът на Бернарда Алба" Възкресия Вихърова е изхвърлила традиционната за нейното поставяне испанщина, която е синоним на страст и власт в едно и която задължително върви в пакет с прочутото ‛дуенде‛ на Лорка.
В дома на Бернарда режисьорката е пуснала времето, макар че Зарко Узунов не е поставил на сцената часовник, а просто телевизор. Та още преди да започне спектакълът и после, докато тече опелото, телевизорът си работи – виждаме Кенеди и Джаки, черно-бели реклами от 60-те до наши дни, срещи и интервюта със знаменитости.
Казано по друг начин, петте сестри, живеещи под този покрив, длъжни по повелята на Бернарда да спазват осем години траур и въздържание след смъртта на мъжа й, живеят в нашия, белязан от промените през 60-те години на миналия век модерен свят. Нещо повече – Възкресия Вихърова ги показва изцяло като техен продукт, а не като проекция на дълбинните нагони срещу традиционните ритуали на миналото. Някои от красивите траурни черни рокли на сестрите Зарко Узунов знаково е надиплил като полите на Мерилин Монро. Дори като цитат на известната снимка на иконата на сексуалната еманципация пред паралелната сцена той е поставил вентилатор, който ще раздухва роклите в еротичните мечти на Адела (Ана Пападопулу) и в спомените на Бернарда (Цветана Манева). Казано накратко, режисьорката тълкува пиесата в кодовете на културата на тялото, на еманципацията и на консумацията.
От тази гледна точка не само заканите на Бернарда, че осем години вятър няма да проникне зад стените на нейния дом, звучат нелепо и безсмислено за жените, които живеят с нея. Тя самата остава властник без власт, главна роля без текст, кралица без кралство – старица, с която се съобразяват, но от която изобщо не се интересуват.
Докато бият погребалните камбани, изтегната върху голяма маса, покрита с бяла покривка, Понсия яде ябълка - изпънат горд гръб, голи ръце, заметната дълга черна пола, изправена лениво глава и дълбок глас, проклинащ Бернарда. Така Жорета Николова пестеливо, овладяно, отчетливо и въздействащо още с първата си поява на сцената задава ролята на Понсия - жена, която добре знае мястото си и властта си в тази къща. Тъкмо Понсия дърпа конците на властта в дома на Бернарда Алба. Актрисата умно и талантливо раздипля изящно построената си роля на невидимия диригент на ‛оркестъра‛ от петте сестри – с овладяното опиянение от еманципацията на слугинята, прала 30 години чаршафите в този дом, със самочувствието на хубава жена, която заслужава властта в него, с тънката женствена игра на съветничка-приятелка на дъщерите. Без съмнение това е най-цялостната и плътна роля в спектакъла, а от няколко години и най-добрата за Жорета Николова.
Отношенията между нея и сестрите, както и отношенията между самите тях са организирани от режисьорката в модерна динамика и премерено въздействащ ритъм.
‛Домът на Бернарда Алба‛ се появява през първата половина на ХХ век: Лорка я завършва през 1936, а първата й премиера е през 1945 г. Възкресия Вихърова я поставя като пиеса от втората половина на ХХ век, насочвайки вниманието си към ероса в културата на съвременното общество и към ерозията на патриархалните структури в него. Затова важен в спектакъла е малкият оркестър на петте дъщери, чието изпълнение умело наслагва настроенията на сестрите, разнообразието в пресичането на чувствата им, нетърпимостта между тях и еротичните им влечения. Всяка от петте актриси - Рени Врангова, Ана Пападопулу, Емануела Шкодрева, Теодора Иванова, Карла Рахал – създава чист, оригинален пластичен и емоционален профил на ролята си. Макар Рени Врангова, Ана Пападопулу и Емануела Шкодрева да са по-ярки в представянето на емоционалната индивидуалност на образите, не по-малко точни в лаконичния си инструментариум са Теодора Иванова и Карла Рахал.
Спектакълът напомни позабравената сила на изградения от ясно композирани роли добър актьорски ансамбъл.
още от автора


"Домът на Бернарда Алба" от Фредерико Гарсия Лорка. Режисура Възкресия Вихърова. Хореография Мила Искренова. Сценография и костюми арх. Зарко Узунов. Музика Асен Аврамов. Участват Цветана Манева, Йорданка Кузманова, Жорета Николова, Рени Врангова, Ана Пападопулу, Емануела Шкодрева, Мария Сапунджиева, Теодора Иванова, Карла Рахал. Народен театър "Иван Вазов".
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”