Български  |  English

Светла и светлината…

Светла Иванова се пренесе в по-добрия свят. Не знам дали вярваше в него, но сега със сигурност ще се убеди в това. Само 45 дни по-рано, на Нова година, си пожелахме много, много здраве, щастие и светлина. Сега тя е при светлината, а ние оставаме в мрака на прехода от едно несъвършено общество към друго несъвършено общество. Тъпо и упорито, заобикаляйки десетте божи заповеди, особено седмата. Мисля, че последното я изтощаваше.
За Светла като кинокритик с ярка и запомняща се позиция, винаги с отношение към събитията в нашия културен живот, няма да пиша. За хората, които я познаваха, е безпредметно, а за останалите ми е безинтересно. Важно е да напомня, че тя винаги, категорично правеше своя избор и го отстояваше, за разлика от масата, която не знае какво е избор, но пък има удивителен инстинкт за оцеляване. И за проспериране за сметка на останалите. Мисля, че това я уморяваше.
Защо харесвах Светла? Защото беше гражданин в страна, населена главно от провинциални еснафи и конформисти. Тя беше от първите, които заявиха протеста си срещу старата система. Надяваше се на повече свобода, по-малко страх и най-вече на равнопоставеност на всички хора пред закона. Не се криеше, не навеждаше глава и пореше вълните на живота с абсолютната увереност, че така трябва. Тя не направи политическа кариера. Не искаше това. Накрая се бореше за малко по-добра житейска позиция. На два пъти не я оцениха, но на третия успя. Беше от малцината, за които можеш да кажеш, че не са правили злини на ближните си… Мисля, че не всички я разбираха…
Светла не се оплакваше, за разлика от дребнавите душици, които го правят, за да не им завидят. Не даваше вид, че има грижи. Много рядко споделяше за тях пред приятели, и то мимоходом, през смях. Беше като английски аристократ в това отношение. И не обръщаше внимание на себе си. Мисля, че това й струваше скъпо.
Когато остана без работа през 1988 година заради участието й в Клуба за гласност и преустройство, тя ни гостува на вилата в Кокаляне. Беше много уморена, а ние я събудихме в 6.45 часа. С удивление ни запита защо ставаме толкова рано. Излязохме на кафе на терасата и след три-четири минути й показахме изгрева на слънцето. Зад хълма отсреща. Страшно се зарадва. Мисля, че такива неща тя обичаше… Вилата я няма, отдавна не е наша, а и Светла си отиде. С още един хубав изгрев в душата си…
Вярвам, че ще я видим след време да се радва на вечната светлина, в очакване на приятели и близки; и да ни попита успяхме ли най-сетне да прочетем Хайнрих Мюлер…
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”