Български  |  English

Тя го можеше това!

Много ми е жал за Светла! Не се виждахме често, понякога разстоянията ни разделяха за дълго, но като се срещнехме, не можехме да се наговорим.
Нейните разсъждения винаги са ми допадали – и заради точния анализ, и заради неочаквания прочит на филмовите знаци. Няма да забравя нейното тълкуване на един кадър от ‛Парчета любов“ на Иван Черкелов – две прясно сварени яйца димят на масата. Тя натовари този детайл с метафоричното значение за уют и спокойствие, тя го превърна в символ на Дом. Беше така убедена и убедителна, че преобърна първоначалната ни насмешлива изненада в съгласие. Тя го можеше това!
Този спомен ми навява утешението, че като критичка Светла имаше щастливата орис да участва заедно с едно ново поколение в решителен, важен етап за българското кино – тя бе една от говорителите, тълкувателите, яростните защитници на ‛новата вълна“ от края на 80-те.
Аз ще я помня от една среща по това време. Беше люта зима в края на 88-ма. Светла и Копринка бяха сред учредителите на Клуба за гласност и преустройство. Властта така ги пресираше и депресираше, че бяха принудени да си общуват мълком, пишейки си бележки. Двете момичета бяха избягали от софийската параноя в Лесидрен. Случаят ни събра. В целия Дом бяхме само четирима (четвъртият бе Жожо Данаилов). Но ненадейно се появи мила, уж семейна двойка, която не бе от киносредите. Където и да седнехме – в ресторанта ли, в бара ли, пред телевизора ли, това ‛семейство“ се настаняваше наблизо, така че да чува разговорите ни. И тогава Светла ни измъкна навън – в студа! – да си говорим спокойно. Пред очите ми е: миглите - заскрежени, цялото лице – покрито с коричка сняг, устните - посинели, но очите горят. Беше време на неистово предчувствие, време на очакване. Всичко предстоеше...
Само след месец-два Светла щеше да се изправи на трибуната в Партийния дом. Там Политбюро бе наредило да се състои конгресът на непослушния Съюз на филмовите дейци. Знаехме, че зад завесата седи и слуша един от най-върлите ‛идеолози“, говореше се, че ‛Тато“ е в радиовръзка със салона. Светла изрече от трибуната крамолните думи: ‛Не бива да присъства ‛ръководната роля на Партията“ в устава на творчески съюз“... Който е живял тогава, ще разбере, който не помни онова време, нека ми повярва – това бе Лудост. Смелост. Постъпка. Това бе Проява на Личността.
А толкова още предстоеше...
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”