Български  |  English

И Светла просто изгоря

Заради Светла Иванова дойдох в ‛Култура“ - на стаж. Бях запленена от нейната безкомпромисност и режещия й ум. Заради Светла останах в ‛Култура“ – тя забременя с Женда и ме завеща като своя наследница. Също заради Светла станах преподавател в НБУ... Тази житейска равносметка съм я правила и преди - радостно. Сега обаче ми е бездънно тъжно. И я припомням като фрагмент от нейната глобална визия за света на човешките отношения.
Дори във време, когато митовете се свличат по-бързо от горящите тапети в ‛Бартън Финк“ на братята Коен (един от първите филми, които гледахме заедно), Светла си остана за мен авторитет.
Тя бе толкова монолитна в своята духовност, че никога не помислих за нея в парадигмата ‛здраве-болест“. И когато миналото лято седнахме пред Сатирата да си разменим набързо това-онова след ‛Крахът на Третия райх“ (един от последните филми, които гледахме заедно), ми направи впечатление, че страшно е отслабнала. Но го отдадох на нервността й покрай политическата неразбория и преводите на Хайнер Мюлер за ‛Гестус“…
Светла мислеше в крупни обеми - но не и за себе си в тях. Тя беше стоик на своите идеи - до степен, че и зад патетиката честността грееше. И Светла просто изгоря.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”