Български  |  English

Не разбират нито исляма, нито свободата

Като следствие от – вероятно злонамереното - публикуване на карикатури, засягащи личността на Пророка, реакцията на някои мюсюлмани се явява като сюрреалистична.
‛Мюсюлмански‛ режими и някои ‛ислямистки‛ организации стигат дотам патетично да искат тържествени извинения от ръководителите на правителства на страни, в които карикатурите са били публикувани.
Тези искания, необичайни за арабската памет, предизвикват доста въпроси. Тези мюсюлмани забравили ли са наставленията на Корана, които ни карат да стоим отвъд споровете? Не носят ли в сърцето си стиха ‛и когато те (вярващите) са апострофирани от незнаещите, те казват Мир‛? Не знаят ли, че самият Пророк изпита най-унизителни мъки и обиди? Когато политеистите от неговото време го наричаха измамен разказвач и самозванец, той не им изви врата, а им отговори: ‛Господ ще ни отсъди в деня на разплатата‛.
Тези мюсюлмани не знаят ли, че ислямът, който е превеждал и изучавал най-атеистичните философии и се е аргументирал пред най-опасни, разрушителни и сеещи съмнения идеологии, не може да трепне днес от една карикатурна рисунка, издаваща лош вкус?
Една сигурна в себе си религия, убедена в здравината си, не може да бяга от критиките и mises en cause. Как смятат те, че основите на исляма ще трепнат пред една повърхностна провокация?
Колкото до другото незнание, то е още по-сериозно. Тези мюсюлмани не знаят ли, че най-пълната свобода на словото е сграда, обща за всички видове мисъл, изградена за всички - даже и за най-противоречивите и неприемливите - убеждения? Всеки един може да се подслони в нея, независимо дали е красив или грозен, луд или мъдрец, провокиращ или отговорен. Трябва ли да се напомня, че благодарение именно на същата тази свобода на словото самият ислям може да издига глас в демократичните страни? Кой пречи на един мюсюлманин във Франция или другаде в Европа да предлага своите ценности? Кой ще заглуши гласа на вярващия, желаещ да публикува убежденията си? Не е ли позволено на всеки гражданин, включително и на мюсюлманите, да критикува всеки проект и да окуражава всякакво действие? В момент, когато ислямът няма добра репутация на Запад, именно благодарение на същата тази свобода на словото ние, мюсюлманите, можем напълно да се защитим.
Удивлението ми е голяма, когато виждам, че едно мобилизиране на дипломацията, непознато в историята на мюсюлманските страни, се насочва към натиск върху държавни ръководители, за да получи извиненията им и тяхната mea culpa. В същото време тези управляващи не са били никога, дори за един ден, защитени от най-раняващи сатири и от най-яростни карикатури.
Когато някои арабски държави бойкотират с дипломатически и икономически мерки Дания, една мирна и омиротворяваща страна, какво да мислим за кротостта им към Съединените щати, на които, за съжаление, те са предадени с вързани ръце?
Що се касае до подкрепата на синагогата и на френската църква, тя може да предизвика само живите и искрени благодарности на мюсюлманите за афишираната солидарност. Но бихме искали да я имаме и за мъжете и жените мюсюлмани в Палестина, Ирак, Чечения и другаде, които са лишени от основни права и са жертви на посегателства върху достойнстнвото им.
Истинският дебат е другаде. Всъщност, касае се за съпоставяне на две абсолютни права: правото да имаш религиозни убеждения, които да са напълно зачитани и да не са нито бичувани, нито заклеймявани, и правото да се изразяваш във всеки момент, по-специално за да коментираш или критикуваш конкретни обществени проекти и явни политически действия.
Колкото до интимните или метафизични убеждения на хората, не знам дали те са в областта на свободата на словото. Нека размислим!
Le Monde, 9 февруари 2006
От френски Христо Буцев
още от автора
Сохеб Беншейх Сохеб Беншейх е теолог, бивш мюфтия на Марсилия, директор на Висшия институт за ислямски науки (ISSI)


Много опасен капан
Фанатици без граница
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”